Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
След известно време се натъкнаха на едно местенце, където земята се издигаше в неголямо хълмче, преди да се спусне към водите на езерото, които проблясваха под ярките лъчи на зимното слънце. В далечината се поклащаха няколко кораба, а кривоклюните се рееха върху издигащите се маси топъл въздух и търсеха риба. Кайку и Тсата приседнаха един до друг на едно паднало дърво, покрито с мъх, и най-накрая стигнаха до момента, който отлагаха от толкова дълго. Над главите им листата на вечнозелените дървета тихо си шептяха едно на друго, разклащани от вятъра.
Тсата погледна към ръцете си и агонията на колебанието, в която се пържеше, бе толкова очевидна, че Кайку се засмя. Смехът й прогони напрежението; той също й се усмихна в отговор.
— Твоят народ не умее да прикрива чувствата си — рече Кайку. — Защо не ги кажеш направо?
— Боя се — отвърна татуираният мъж и я изгледа нерешително, преценявайки реакцията й. — Боя се, че все още не познавам достатъчно твоите обичаи, а вие сарамирците поставяте етикета на първо място в подобни случаи.
— При повечето от нас е така, но за мен това не е толкова важно — рече младата жена. — И поради тази причина Мишани непрекъснато ми повтаря колко съм некултурна и невъзпитана. — Тя го изгледа нежно, като едновременно искаше и не искаше да го чуе какво ще й каже. — Откровеността е за предпочитане.
— Това е едно от нещата, които не мога да разбера при вас — каза ткиуратецът. — Макар и да твърдите, че цените откровеността, рядко я използвате. Толкова обичате да увъртате, че прямотата ви кара да се чувствате неудобно.
— Стига си се презастраховал, Тсата — каза меко тя. — Не ти отива.
Той разтърси глава, сякаш за да прогони раздразнението си, и сключи пръсти. Сестрата забеляза как бледозелените камшичета на татуировката му, които опасваха пръстите му, се сляха по изключително красив начин.
— Не мога да го направя по твоя начин — каза той. — Ако това беше…
Кайку почувства как губи търпение.
— Тсата, искаш ли ме, или не?
Прямотата й стъписа дори него. Той се обърна към нея и в секундата, преди да проговори, Кайку запечата образа му в съзнанието си — такъв, какъвто бе в този момент, преди отношенията им да се развият по един или друг начин. Щеше да запази тази картина в паметта си като застраховка срещу отрицателния му отговор.
Отговорът му обаче беше:
— Да.
Тишина.
— Но явно за теб нещата не са толкова прости — продължи той. — Нали?
Кайку килна глава настрани и косата й падна пред лявата половина от лицето й, закривайки я от него.
— Простотата е нещо, с което моят народ не се справя особено добре — въздъхна тя.
Изведнъж се почувства ядосана и предадена от самата себе си. Богове, нима не бе чакала този миг от толкова отдавна? Знаеше много добре какви чувства изпитва към Тсата. Знаеше това — макар и без да си го признава — още от онези няколко седмици, които бяха прекарали в разлома Ксарана преди четири години, когато убиваха Различни хищници и шпионираха чаросплетниците. Това не беше нещо внезапно, а по-скоро постепенен процес, който не бе успяла да разпознае. После, когато Тсата се завърна в родната си Окхамба, тя почти бе успяла да се самоубеди, че ставаше въпрос само за моментно увлечение. Почти. Откакто той се върна — и особено откакто я целуна в онази проклета гора, — всичките й съмнения се разсеяха и тя осъзна в пълна степен силата на чувствата си. Въпреки това на моменти Тсата бе тъй непроницаем, че тя не беше сигурна дали и той изпитваше същото към нея. Сега обаче най-накрая го разбра.
Само дето изобщо не си го беше представяла така. Вместо радост, възторг, щастие и облекчение тя усещаше единствено горчивия вкус на умората и безразличието, съпътстващо прозаичното изясняване на измъчващата я от толкова време ситуация. Сега, когато вече без съмнение знаеше, че Тсата я желаеше, тя се изправи срещу всички прегради, които бе издигнала в сърцето си през тези години, укрепявайки ги всеки път, когато биваше наранена. Кайку си даде сметка, че ги бе направила тъй здрави, че сега не можеше да ги събори лесно.
— Съжалявам, Тсата — рече след малко. — Ти заслужаваш по-добър отговор.
Мъжът отново сведе поглед към ръцете си. Жената се изправи, отметна косата зад ухото си и се обърна към него, хващайки дланта му с двете си ръце. Опита се да потърси думи, които да не бъдат нито сладникави, нито груби, макар и да знаеше, че това никога не й се бе удавало особено добре.
— И аз те искам, Тсата — каза Кайку. — Наистина. Мисля, че трябва да го знаеш. Не се съмнявай в това, каквото и да се случи. — Тя направи кратка пауза, преди да продължи. — От самото начало на тази история всичко, което смятах за добро и стабилно, се сгромолясва. Семейството ми, приятелките ми… връзките ми, дори и отношенията ми със Сестрите. Предполагам, че вече не мога да се доверя и на Либера Драмач; всемогъщи богове, не мога да се доверя дори на себе си. — Тя стисна ръката му по-силно, за да подчертае думите си. — Тъкмо започнах да обиквам Тейн и той ми бе отнет; бях предадена от Саран — от Асара — точно когато си позволих да повярвам, че между нас може да се получи нещо. Между тези два случая имаше мъже, които не обичах толкова силно, но и те ме накараха да се почувствам измамена и разочарована.