Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар стана и отново закрачи напред-назад.
— И тогава всичко излезе на бял свят. Всички мерзки подробности. Ладроман разказа всичко… на всеослушание. Бях слисан като разбрах колко дълго ни е следил и колко много е чул. Разпитаха и Золена, и мен — споменът го накара да се изчерви — и двамата бяхме разобличени, но на мен ми стана гадно, когато я обвиниха за всичко. Положението се влошаваше още повече от това, че бях син на водачката на Деветата пещера, че бях опозорил майка си. Настана бъркотия в цялата Пещера.
— И какво направи тя? — попита Айла.
— Това, което трябваше. Ладроман беше пострадал лошо. Липсваха му няколко зъба. Това му пречеше да дъвче, а жените не обичат беззъби мъже. Мама трябваше да плати голямо обезщетение за него, а когато майката на Ладроман настоя да ме прокуди, тя се съгласи.
Спря и затвори очи, челото му се набразди от болезнените спомени.
— Нея нощ много плаках. — Явно му беше трудно да го признае. — Не знаех къде да отида. Не знаех, че мама е изпратила вестоносец при Даланар, за да го помоли да ме приеме.
Пое дълбоко въздух и продължи:
— Золена напусна преди мен. Винаги я бяха привличали жреците и тя се присъедини към тези, които служат на Майката. Помислих си дали и аз да не се отдам на Служене, да кажем като ваятел — тогава ми се струваше, че имам известен талант за това. Но пристигна отговор от Даланар и докато се усетя Уиломар вече ме водеше при Ланзадониите. Аз фактически не познавах Даланар. Беше напуснал Пещерата, когато бях малък и го бях виждал само на Летните събирания. Не знаех какво да очаквам, но Мартона беше постъпила правилно.
Джондалар спря да говори и отново клекна край огъня. Взе един сух и крехък счупен клон го пъхна в пламъците.
— Преди да тръгна, хората ме отбягваха и ругаеха — продължи той. — Някои прибираха децата си, когато бях наблизо, за да не изпитат пагубното ми влияние, сякаш само като ме гледаха можеха да се покварят. Знаех, че го заслужавам — това, което бяхме сторили, беше ужасно, искаше ми се да умра.
Айла мълчаливо го наблюдаваше и чакаше да продължи. Не разбираше напълно обичаите, за които той говореше, но изживяваше болката му със състрадание, породено от собствената и мъка. Тя също бе нарушила табу и бе понесла жестоките последствия от това, но бе извлякла и поука от тях. Може би, защото поначало беше толкова различна от останалите, тя се бе научила да си задава въпроса дали направеното от нея действително е било толкова лошо. Беше разбрала, че няма нищо нередно в това да ловува с прашка, копие или друго оръжие, въпреки че Кланът забраняваше на жените да ловуват и не се укоряваше за това, че се бе опълчила срещу Брод, въпреки всички традиции.
— Джондалар — каза тя, наблюдавайки със свито от мъка сърце сведената му в отчаяние и самообвинение глава, — ти си направил ужасно нещо — той кимна в знак на съгласие — като си наранил лошо онзи човек. Но какво чак толкова нередно сте сторили със Золена? — попита Айла.
Той вдигна поглед към нея, изненадан от въпроса и. Беше очаквал ненавист, присмех, презрение, каквото самият той изпитваше към себе си.
— Ти не разбираш. Золена беше моя донии-жена. Опозорихме Майката. Обидихме Нея, Майката. Това беше срамно.
— Кое е било срамно? Все още не мога да разбера какво толкова лошо си направил.
— Айла, когато една жена приеме да изпълнява тази роля на Майката, да обучава младеж, тя поема голяма отговорност. Тя го подготвя за превръщането му в мъж, създател на жени. Дони е отредила на мъжа задължението да отваря жената, да я подготвя да поеме смесените духове от Великата Земя Майка, за да може жената да стане майка. Това е свещено задължение. Това не е обикновена, всекидневна връзка, която всеки може да си позволи по всяко време и не е нещо, което може да се приема с лека ръка — обясни и Джондалар.
— Ти с лека ръка ли го прие?
— Не! Разбира се, че не!
— Тогава какво лошо си сторил?
— Аз опозорих свещен ритуал. Влюбих се в…
— Добре, влюбил си се. И Золена се е влюбила в теб. Какво лошо има в това? Та нали това чувство поражда топлота и радост? Не сте го направили преднамерено. Просто така се е получило. Не е ли съвсем естествено да се влюбиш в жена?
— Но не в тази жена — възрази и Джондалар. — Ти просто не разбираш.
— Прав си. Не разбирам. Брод ме насили. Беше жесток и мерзък и това му доставяше удоволствие. След време ти ме научи какви са истинските Удоволствия — без болка, с топлота и нежност. Любовта ми към теб също ме кара да изпитвам топлота и нежност. Мислех, че обичта винаги поражда такива чувства, а сега ти ми казваш, че може да е грешно да обичаш някого и че това може да причини силна болка.