Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Контролният сигнал присветна и той се отърси от унеса си. Сигурно пристигаше на местоназначението… но звездната система не беше там, където беше очаквал. Той провери намръщен координатите, сравни ги с илдирийската карта и разбра, че е тръгнал от погрешна стартова точка. Въздъхна, твърдо решен да не си признае, че се е заблудил. За кой ли път. Мястото беше добро като всяко друго.
Коригира курса и прегледа данните. В звездната система — дори не беше сигурен дали е отбелязана на картите — имаше една малка планета, на която забеляза просторен океан.
— Ето, пристигнахме. Нов дом за вас.
Венталите в цистерните, изглежда, останаха доволни.
„Ще се умножим и разпръснем и така мощта ни ще нарасне още повече“.
Нико влезе в орбита и с облекчение избърса потта от челото си. Грешката му се беше оказала вярна.
— Щом сте с мен, няма страшно. Ще ви разнеса из целия Спирален ръкав.
72.
Дейвлин Лотце
Тъй като Крена беше фермерска колония, хората не разполагаха с кой знае какво научно и техническо оборудване и Дейвлин нямаше с какво да анализира връхлитането на бойните кълба, прекосили небосвода на планетата.
За негов късмет хобито на един от архитектите в селището беше астрономията. Той имаше сравнително мощен телескоп, с който искаше да изследва нощния небосклон на Крена, но желанието му до голяма степен беше възпрепятствано от ярката светлина на луната, която не позволяваше да бъдат наблюдавани звездите и мъглявините. Когато наскоро слънчевата активност беше нараснала заплашително, разстройвайки местните комуникации, архитектът беше преустроил телескопа в слънчев и от време на време го насочваше към слънцето, като проектираше изображението върху екран. Но вече от месеци не го беше използвал.
— Искам да разбера какво става горе — каза Дейвлин на кмета Руис, когато научи за телескопа. — Би трябвало да се сетя, когато Рлинда Кет ми каза, че преди година е забелязала хидроги в тази система. Не го свързах със слънчевите петна и йонните урагани. Там става нещо — нещо неприятно.
Тъй като беше изчел множество секретни комюникета на Ханзата, свързани с войната с хидрогите, Дейвлин изпитваше нарастващ ужас от случващото се тук. Бойните кълба не бяха нападнали колонията, но в крайна сметка истинските им намерения можеха да се окажат много по-зловещи.
Двамата с кмета изчакаха архитекта да извади телескопа от навеса и го нагласиха така, че да могат да наблюдават слънцето на обяд. След като фокусира окуляра и вдигна проекционния екран, архитектът каза:
— И по-рано слънчевите петна бяха огромни, но като съдя по смущенията на радиовръзката, обзалагам се, че сега е още по-зле.
— Не смятам, че „по-зле“ е подходящата дума в случая — отговори Дейвлин, щом потрепващото изображение се фокусира.
До неотдавна звездата над Крена беше стабилно жълто-оранжево слънце… а сега беше същинско бойно поле.
Огнени кълба на фероуи и бойни сфери на хидроги се стрелкаха като раздухани от внезапен порив на вятъра искри над лагерен огън и се сблъскваха едни с други. Самото слънце напомняше врящ котел.
Дейвлин се обърна към кмета.
— Има ли кораб, който бих могъл да използвам? На тази колония има ли съд, който може да излезе в орбита? Трябва да се приближа, за да огледам.
Руис и астрономът не схващаха напълно онова, което виждат, но Дейвлин явно беше обезпокоен. Двамата се спогледаха.
— След като Брансън Робъртс отлетя със „Сляпа вяра“, останахме без наличен транспорт дори до Релекер, която не е много далеч.
— Все пак има един едноместен кораб — добави астрономът. — Доста е вехт и трудно управляем, а и няма кой знае колко екти в резервоарите. Със сигурност няма да стигнат за контролен полет до, където и да било.
— Нека да погледна двигателите и да разбера сам. Нямам нужда от космическо гориво. Ще го използвам само за полет в системата.
Преди да тръгне, Дейвлин се обърна към двамата:
— По-добре не казвайте нищо на никого, докато не се върна. Ако е онова, от което се опасявам, ще имаме предостатъчно време за паника.
Дейвлин отдели цял ден за ремонт на двигателите и системите. Нямаше никакъв смисъл в поддържането на кораб, който не разполага с достатъчно гориво, затова предишният му собственик не се беше постарал да полага особени грижи за него, откакто липсваше екти.