Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Все пак с помощта на стандартно двигателно гориво Дейвлин успя да се издигне над планетата и се приближи до жужащия слънчев кошер. Едноместното корабче беше проектирано за туристически цели и беше снабдено с оборудване за изображения и чувствителни сензори, неподходящи за научни цели, а само за снимки за спомен.
Дейвлин нагласи снимачното устройство и го фокусира към слънцето. Затъмни централната сфера и успя да огледа разпокъсаните парцали на бушуващата корона.
— Лошо. Много лошо.
Фероуите и хидрогите нанасяха пагубни поражения върху ядрото на звездата. ЗВС вече бяха докладвали за подобни мащабни сражения на стихийните свръхсъздания в безброй необитаеми системи. Сега обаче това се случваше тук, на Крена.
След като направи анализ на слънчевите течения, Дейвлин се изуми колко рязко е спаднала енергийната активност. Слънчевите петна представляваха огромни мрачни пришки’, които се разширяваха като кървави рани върху повърхността на слънцето.
Дейвлин включи комуникационната система и се свърза с колонията — кметът Руис чакаше в градската станция. Отговорът му беше насечен от атмосферните смущения, а думите бяха накъсани и неясни.
„Чувам те, Дейвлин. Какъв е докладът ти?“
От слънчевата повърхност изригна огромен пламък — първият предсмъртен гърч на звездата. Дейвлин забеляза втурналите се като пирани хидроги.
— О, божичко, започна се.
Крена се намираше в огромна опасност, а хората там изобщо не си даваха сметка за това. Дейвлин изпрати зловещата новина колкото му беше възможно по-ясно:
— Скоро ще изгасят слънцето.
73.
Рлинда Кет
„Сляпа вяра“ и „Ненаситно любопитство“ се носеха един до друг в пространството. Както едно време. И двата кораба бяха натоварени с провизии, сложно производствено оборудване, метеорологични уреди и инструменти за ентусиазираните колонисти, които дръзваха да преминат през кликиските транспортали.
На всяка от планетите имаше характерните за нея метали и минерали, които можеха да бъдат превърнати в полезни предмети, но дори най-амбициозните пионери не биха могли да се справят без съответните оръдия на труда. Този път „Сляпа вяра“ пренасяше огромни екскаватори и скални трошачи, които бяха с такива исполински размери, че изобщо не биха могли да преминат през транспортала дори ако някой успееше да ги изкачи по стръмния склон на Рейндик Ко и да ги промуши през коридорите на изоставения извънземен град.
„Ненаситно любопитство“ на Рлинда беше натоварен с провизии от протеини и витамини за четири месеца, за да гарантира оцеляването на заселниците през периода на оскъдицата, докато колонистите успеят да развият собствено земеделие и да се ориентират кои от местните форми на живот са подходящи за храна. Рлинда се чувстваше лично засегната, че пренася подобни боклуци — нима си заслужаваше изобщо да оцелееш, ако трябва да нагъваш безвкусните протеинови каши, — но не беше нейна работа да се заяжда с какво пълни кораба й Ханзата.
Нито пък на БиБоб. Докато следваше Рлинда в далечните й полети за доставки, любимият й бивш съпруг работеше усърдно и се стараеше да стои в сянка. Председателят Венцеслас спазваше обещанието си да „пренебрегне“ неофициалното му оттегляне от службата в ЗВС, но БиБоб нямаше доверие на генерал Ланиан и на останалите нищожества в офицерски униформи.
Двата кораба пристигнаха в новооткритата колония на Корибус цели два часа преди разписанието. Още в началото на търговската си кариера Рлинда беше превърнала в своя привичка раздуването на времетраенето за полет, така че редовно извършваше доставките си преди уточнения час. Предсрочното доставяне не вредеше на никого. Клиентите оставаха доволни и й създаваха репутация, че е изключително надежден делови партньор — макар че ако някой се погрижеше да провери времетраенето на полетите на конкурентите й, щеше да установи, че е абсолютно еднакво с нейното.
Летяха в тандем, всеки съвсем наясно с уменията на другия. Двата кораба приличаха на двойка соколи, които се спускаха към каньона с гранитни стени и празното доскоро кликиско селище. Кацнаха на разчистения космодрум сред шумолящите поляни встрани от каньона, но Рлинда не видя никаква комисия за получаване на доставките. Е, досега през транспортала бяха преминали само неколкостотин души, за да се установят тук, и със сигурност бяха претоварени с тежки и многобройни задължения. Но пък бяха тук едва от няколко седмици и сто на сто се нуждаеха от цялото оборудване и провизии, които можеха да доставят двата кораба. Следващият полет беше заплануван за след месец.