Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Казаха ми да махна кабриолета, — но слезе на изтъркания паваж. Фалие можеше да не е толкова мнителен, колкото изглеждаше.
Фалие се приближи с още една крачка към него и застана толкова близо, че Никола трябваше да го гледа изотдолу. Той се мръщеше съсредоточено.
Заклинание ли прави? Зачуди се Никола с безизразно лице. Спомни си, че могъщите магьосници могат да долавят присъствието на магия в минало време. Можеше Изпратеното, пуснато по следите на Никола от магьосника на Октав да е оставило следи. А можеше Фалие да усеща следи от могъщите заклинания на Арисилд от сферата, която Никола беше държал в ръка през деня.
Тогава Фалие каза:
— Приликата е поразителна. А и вие, естествено, сте по-млад, отколкото изглеждате.
Никола си позволи да изглежда озадачен. Той знае кой съм, мисълта го прониза в сърцето като нажежен шиш. Никога не се беше срещал с Фалие под истинската си самоличност и никога не го беше виждал по-отблизо, отколкото в претъпканото фоайе на операта. „Приликата е поразителна“ Фалие също така знаеше и какъв е.
Фалие се полуобърна към ефрейтора:
— Трябва да задържим този човек…
Никола се раздвижи, но не към чакащите в кръг конници, а обратно към кабриолета, след което се извърна и се хвърли под колелата. Това бе един от най-старите улични номера. Изтърколи се под возилото като се размина на косъм със счупване на черепа, когато единият от конете потегли и колелата се задвижиха и изскочи наведен отдолу и хукна да бяга.
Докато завиваше зад ъгъла, след него се понесоха викове и чаткане на копита. На две пресечки оттук тези широки и добре осветени улици отстъпваха място на гъмжащите от хора странични улички и пренаселени сгради на стария град, където имаше толкова тесни алеи, че конете не можеха да го последват. Но първо трябваше да стигне дотам.
чу как някой го застига отдясно и рязко сви встрани, за да може конникът да го отмине преди да успее да спре. Мъжът дръпна рязко юздите и животното вдигна копита. Никола се наведе, за да се предпази и отново се затича към ъгъла.
Ненадейно на три метра пред него от мъглата изникна солидна стена. Никола се подхлъзна и спря сепнато, след което напсува собствената си глупост, защото разбра какво беше това. Хвърли се отново напред, но върху рамото му се удари дръжка на камшик и го просна в цял ръст на тротоара.
Някакви ръце го сграбчиха за палтото, още преди да се надигне и го изправиха. Беше притиснат до стена — този път истинска, а не илюзорното творение на Фалие, което вече се разтапяше във влажния нощен въздух — а ръцете му бяха извити назад и някой грубо претърсваше джобовете му.
чу гвардейския лейтенант да казва:
— Къде искате да го отведем? Най-близо е Префектурата…
Да. Префектурата, помисли си Никола и в него разцъфна искра надежда. Да го затворят като анархист беше по-добра съдба от други неща, които можеше да му се случат, а Фалие можеше да не пожелае да изравя от гроба древни скандали. Освен това знаеше, че в Ил-Риен няма затвор, който да го задържи задълго. Фалие може да не знаеше толкова колкото си мислеше, че знае…
— Не в Префектурата, в двореца, — отвърна гласът на Придворния Магьосник.
Те това е, Никола се изсмя и двамата гвардейци, които го натискаха, трепнаха изненадано.
Някой трябва да беше направил някакъв жест, защото го отдръпнаха от студения камък и го обърнаха с лице към Фалие и лейтенанта. Придворният Магьосник дори не си даде труда да изглежда триумфиращо. Изражението му беше просто студено. Лейтенантът го изгледа с подозрение, вероятно заради внезапната промяна в говора на Никола. Тогава Фалие каза:
— Този град не е носил късмет на членовете на семейството ви. Мога само да се надявам, че историята повтаря сама себе си.
Никола се усмихна разбиращо.
— Можете най-малко да ми кажете как разбрахте.
— Не. — каза Фалие — това не е най-малкото, което мога да направя — и махна на гвардейците да го отведат.
ПЕТНАДЕСЕТ
Мадлин взимаше стъпалата нагоре към апартамента по две наведнъж. Стигна до вратата, почука с ключа и се наруга като видя колко треперят ръцете й. Накрая ключалката се превъртя и тя отвори рязко вратата.
В коридора пред салона стоеше Ламан и се взираше тъпо в нея.
— Никола върна ли се тук? — попита рязко тя.
Той поклати глава.
— Не, никой не се е връщал. Какво става?
На вратата до него се появи Инспектор Ронсард загърнал раменете си с одеяло.
Мадлин затвори вратата след себе си.
— И никакви телеграми, бележки?
— Не, нищо.
Ламан се поизнерви. Мадлин не вярваше, че в момента физиономията й много го успокоява. Тя се облегна на тежката дървена врата. Това беше последната й надежда. Ако Никола не беше успял да се срещне с тях поради някакви негови причини, щеше да дойде тук или да прати бележка. Тя потри слепоочията си, които я боляха от напрежението.