С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Едва след като прие сегашната си работа, се свърза с Нюбърови. Написа им писмо да се извини за седемгодишното си мълчание и им съобщи къде се намира. Вече можеше да споменава името на Дебра, без да чувства, че го дълбае в сърцето си с бръснарско ножче. Семейството й му отговори, изразявайки радостта си да чуят новини от него и сърдечно го канеха да ги посети в Атланта.
Чак сега бе в състояние да си спомни живата Дебра, мила и весела, а не мъртвата, лежаща със сина им на ръце. Въпреки упоритите си опити да задържи нещастието в себе си, той се беше излекувал.
Регулира термостата на прозореца и отиде в спалнята. Събу ботушите, джинсите и бельото си и се мушна гол между чаршафите. Сложи ръце под главата си и се загледа в тавана. Също като него преди седем години, Джейд не можеше да приеме помощта му, защото не понасяше конфронтацията със собствения си проблем.
— Но какво? — Дилън не усети, че говори на глас, докато не чу собствените си думи. — Какво? Какво я кара да се страхува от доверието в хората и от сексуалността си?
Преди да срещне Джейд, той си мислеше, че думата „фригиден“ бе банален синоним за свенливост. Във второстепенните филми наричаха невинните момичета фригидни, преди да се пуснат по сладкодумните мъжкари. Дума, антоним на „нимфоман“, с безброй приложения, но без реална дефиниция. За съжаление тя отлично подхождаше на Джейд Спери. Плашеше се от всяко мъжко докосване.
Да не би Хъч Джоли да бе ограбил Джейд от правото й на задоволяваща сексуалност? Ако е така, то Дилън презираше копелето, въпреки че не беше го виждал. Тя бе интелигентна, умна и красива, но дълбоко в съзнанието си пазеше ужасна тайна. Щеше да продължава да я преследва, ако някой не я прогонеше.
— Спри да мислиш за това! — негодуваше в тъмното Дилън. — Ти само работиш за нея — припомняше си той. — Не си й олтар или любовник или дори бъдещ такъв.
Но Дилън остана буден часове наред, мислейки как да отвори сърцето на Джейд и да пропъди страховете й.
Спящото тяло в болничното легло бе човешка фигура, поддържана жива чрез машини, програмирани да удължават нечий безсмислен вече живот.
Джейд погледна към бившия си съученик и нападател. Хъч никога не е бил хубав, но сега грозотата му предизвикваше състрадание. Костите на лицето му бяха гротесково изпъкнали, бузите му — хлътнали. Бледността контрастираше на рижавата коса. По-рано беше силен, набит атлет, сега вкарваха кислород през ноздрите му. Медицинските уреди извършваха за него функциите, които тялото му вече не можеше.
Докато неговите признаци на живот електронно се записваха и излъчваха на монитор, докато той се бореше със смъртта, две дежурни медицински сестри обсъждаха задуха навън и новия филм за Гражданската война, сниман недалеч оттук, с Мел Гибсън.
— Само две-три минути, госпожице Спери — каза едната и се оттеглиха.
— Да, благодаря.
Сигурно се беше борила подсъзнателно с решението си цяла нощ, защото сутринта се събуди с убеждението, че ще пътува за Савана и ще се срещне с Хъч. Тя не се съмняваше в сериозността на неговото състояние. Нито пък бе променила становището си относно пробите на Грейъм за донорство. Просто се почувства принудена да дойде и да се изправи срещу него — това вероятно беше последната й възможност.
Наприказва разни глупости в болницата. Добре че Дона Ди не бе там да оспори твърдението й, че е роднина, пристигнала чак от Ню Йорк, за да се сбогува с братовчеда Хъч.
Радваше се, че дойде. Омразата изискваше енергия. Понякога ненавистта й към тримата мъже, причинили самоубийството на Гари, я поглъщаше до пресита. След днешната среща щеше да е по-енергична, защото е трудно да изпитваш омраза към човек на легло.
Внезапно той се размърда и отвори очи. Необходимо му беше време да я види и осъзнае коя е тя. Сухите му тебеширенобели устни се отвориха и едва произнесе името й.
— Здравей, Хъч.
— Господи! Мъртъв ли съм вече?
Тя отрече с глава. Той се опита да навлажни устните си, езикът му бе побелял.
— Дона Ди ми каза, че си се върнала.
— Отдавна.
Хъч я изгледа за момент.
— Виждам, че си страхотна, Джейд. Същата, както преди.
— Благодаря ти.
Последва неудобна пауза. Най-после Хъч се обади.
— Дона Ди ми каза, че имаш син.
— Точно така.
— Юноша.
— Ще навърши петнадесет.
Той затвори очи и направи болезнена гримаса. Погледна отново, без да се напряга да търси лицето й.