Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Точно тази стратегия тревожеше Пентагона толкова много. Руснаците бяха намерили начин да избягнат силите на НАТО, застанали в нападателни позиции в теснината между Гренландия, Исландия и Великобритания, а също и всяка натовска подводница, опитваща да следи съветските в Баренцево море. И все пак „Парч“ бе донесла вкъщи потвърждение на един по-важен факт, който облекчи най-големите страхове на Пентагона: Съветският съюз не се готвеше за нанасяне на първи удар от морето. По думите на бивш служител от разузнаването данните от подслушвателя „предаваха идеята, че макар и изпреварващият удар да е вариант, съветските сили не бяха замислени за нанасяне на първи удар“.
В крайна сметка ставаше ясно, че равновесието на силите се изменя. Чрез технологичния си напредък — увеличените обхвати на ракетите, укрепването на стабилизаторите и корпусите на подводниците, за да издържат на леда — Съветският съюз почти бе постигнал ядрен паритет със Съединените щати в последната голяма област, в която изоставаха. Сега Съветският съюз можеше да защити ракетните си подводници и следователно разполагаше с толкова важния „стратегически резерв“, една почти неуязвима сила за нанасяне на втори удар. Според руснаците това би намалило още вероятността от първи удар срещу тях от страна на САЩ.
Президентът Рейгън получи новите сведения, но остави предимно ВМС и министъра на отбраната Уайнбъргър да се занимават със стратегическите военни проблеми. Лейман и Уоткинс от няколко години говореха, че при война подводните сили ще трябва да идат под леда и да открият съветските ракетни подводници. Сега решиха това да бъде официалната стратегия на Военноморските сили на САЩ. Решението им се основаваше отчасти на военните игри, в които американски официални лица трябваше да действат така, както според тях биха действали съветските командири. Правеха се предположения, най-вече такива, че една голяма криза би траяла с месеци. Това би осигурило на ВМС достатъчно време да залеят Баренцево море с многоцелеви подводници, които да прехванат излизащите от пристанищата съветски подводници и да ги „гонят“ чак до патрулните им райони.
Главозамаяни от успехите при проследяването на съветските подводници в най-дълбоките води на Арктика, повечето адмирали не искаха да слушат непрекъснатите предупреждения на Лайън, че руснаците лесно ще се изплъзнат от преследване там, където американските подводници не можеха да ги намерят—в плитките зони на крайния лед. Адмиралите още по-малко се интересуваха от критиката му към конструктивните изменения на новите подводници от клас „Лос Анджелос“. Всъщност работилият четиридесет години като главен специалист на ВМС по въпросите на Арктика Лайън получи необяснима заповед да стои настрани от реконструкциите на тези подводници.
Ръководителите на ВМС признаваха, че подводните им сили биха претърпели значителни загуби при опит да нахлуят в съветските бастиони или да изкарат ракетоносните им подводници изпод леда. Но твърдяха също, че несъмнено биха изпреварили много от съветските подводници, преди да стигнат до бойните си позиции. За да проверят тази теория, изпратиха в един неделен ден над две дузини многоцелеви подводници, които се втурнаха от пристанища в Атлантическия океан към Съветския съюз. Всички разузнавателни средства бяха насочени към руснаците, за да регистрират реакцията им, но нито едно не долови признаци да са забелязали гонката. Освен това ръководителите на ВМС разчитаха на това, че американските екипажи са по-добре обучени от съветските си колеги и с много повече време в открито море, като се има предвид колко голяма част от съветския флот обикновено имаше повреди и се намираше извън строя. А и ако руснаците искаха да се ограничат в Арктика и в свои води, то американските подводници щяха да знаят най-общо къде да търсят плячката си. Освен това щяха да имат и предварителна информация за любимите места за патрул на руснаците, получена от разузнавателните операции и от хидролокаторните шамандури, изпъстрили крайните ледове, където SOSUS не достигаше.