Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Със скоростта на полета — добави Чарлз Голд.
Бени погледна заместника на Бюканън.
— Да разбирам ли, че е във въздуха?
— Наела е малък пътнически самолет — отговори Бюканън. — Но не смятаме, че и пилотите са в играта. Вероятно го е завзела над Атлантическия океан. — Той се извърна от прозореца и погледна нетърпеливо офицера от ФРС. — Намеси се, щом намериш за добре, Кол.
Лицето на Питър Кол се стегна да възрази против подобно сътрудничество, но после отгърна бележника си и съобщи набързо.
— Отвлекли са камиона в Айронсайдс, на около петдесет километра от Центъра за оръжейни системи. Насочили се на север и го изоставили заедно с фалшива служебна кола, преди да стигнат шосе номер 225. — Той погледна Баум, напомняйки си, че човекът е чужденец и добави: — Това е в Мериленд.
Баум кимна, а Кол продължи:
— Появили се ни лук яли, ни лук мирисали на цивилно летище близо до Помонки. Били с лимузина и катафалка, имали си паспорти, минали митницата, натоварили един ковчег на борда и излетели.
— Ковчег — прошепна Баум, а кожата му настръхна.
— Вътре лесно може да бъде прибрано „Миноу“ — каза доктор Карсуел и Бени отново успя да поеме дъх.
— Минали митницата ли? — изпъна врат Чарлз Голд. Чартърните самолети рядко биват преглеждани преди полет, при това право за оглед имат само местните митнически власти. — Това летище международно ли е?
— Не — каза Кол. — Но полетът е бил за Малага и тя вероятно не е искала да рискува извънредно. Затова е помолила да извикат митничар.
— Тя ли е поискала митничар? — ококори се Хал Новак.
— Да — потвърди Кол.
— Ега ти топките — прошепна Дени Байлър.
— А какво е положението с камиона и служебната кола? — попита Новак. — Можем ли да вземем отпечатъци от тях?
Кол поклати глава.
— Или са ги избърсали, или са носели ръкавици. Оживелият морски пехотинец казва, че колата е била карана от морски офицер, но ние сме сигурни, че униформата е открадната. В болницата в Ню Йорк лежи един младеж в кома. Външният му вид съвпада с описанието на неявил се по местоназначението си лейтенант. Един хазяин с добро обоняние го намерил в чувал за умрели.
— Господи — прошепна Бюканън, като че ли чува това за първи път.
— Какво е станало с катафалката и лимузината? — попита Новак.
— Тръгнали са си — каза Кол. — Още не сме ги открили.
„Значи е оставила хора тук“ — помисли Бени и инстинктивно погледна към прозореца. Заплахата на Мартина не е била безпочвена. Може да е наредила да го наблюдават, за да разбере дали е напуснал територията на Съединените щати.
— Може ли да попитам? — тихо каза Бени, извърнал лице от посетителите си. — Има ли описание на пътниците?
— Две жени и деветима мъже — отговори Кол.
— И никакви подробности? — Бени едва успя да запази гласа си равен.
— Показахме снимка на Клумп на персонала на летището и получихме положителна идентификация. Другата жена не е известна. Повечето от мъжете са били от Близкия изток. Араби, според работниците по зареждането на летището.
— Ръбове — изрече един по-дебел глас откъм вестибюла до вратата. Мъжете се извърнаха към източника на странната обида.
Артър Розели беше застанал на входа с ръце в джобовете на син анорак и почернели от дъжда рамене. На розов шнур около врата му висяха тъмни очила в несъответствие с времето, които му придаваха безгрижен вид на ски-учител.
Бени чу как Бюканън въздъхна недоволно, но се въздържа от изявления. Затова пък Баум въздъхна с облекчение.
Розели се огледа. Познаваше хората от ФБР, но не и тези от ФРС, Карсуел или мълчаливия „тюлен“. Той извади пропуска си от джоба, показа го и измърмори:
— Розели от Ленгли. — Все едно че е тъпа парола на гимназисти за допускане на купон. — РъБо-ве, господа — каза той. — Хората на Клумп. В средата на осемдесетте години тя беше свързана с Хизбула в Ливан. После се отдели със собствена група. Наемници. Наричат себе си „Яд Аллах“, тоест „Ръката на Бога“. Разбрахте ли? РъБо-ве. — Той се втренчи в Бюканън и добави с най-приятелския тон, който успя да изтръгне от себе си. — Но предполагам, че ти вече знаеш това, Джак.
Бюканън нямаше изход. Трябваше или да покаже яда си, или да остави въглените да тлеят за по-добри времена. Спорът му с Розели се точеше вече близо двадесет години, от времето, когато Бюрото искаше да вкара свои хора да ловят изменници в Ленгли, а ЦРУ реагира като домакиня, чийто съпруг иска да наеме млада девойка за гувернантка. Но всъщност взаимната неприязън беше „тиха“, а враждата бе възникнала още преди времето на Дж. Едгар Хувър, чиито агенти ръководеха вътрешното и външното разузнаване чак до Втората световна война. След това се появи новото Централно разузнавателно управление с неговите шпиони, възпитаници на „Йейл“.