Любов извън закона

Облечен простичко, със синьо палто и тъмни панталони, без други видими оръжия освен меча си, младият мъж влезе в кръчмата през ниската врата и се настани на една пейка до стената, като оглеждаше опушената стая с нисък таван. Не беше изключено да открие британски войници, плъзнали масово от тази страна на границата, или някои от хората на Годфри, които беше доста трудно да бъдат различени. Слава Богу, не видя никакви войници. Напрежението в ръката му, стиснала до болка дръжката на пистолета в джоба на палтото, поотслабна. Когато няколко минути по-късно Мег, момичето, което сервираше, се приближи към него в поредната си обиколка около масите, той отгатна по уплашения и поглед, че вече го бяха търсили и тук.

— Изненадана ли си да ме видиш? — попита с дяволита усмивка той.

— Търсят те Джони, от Уик до Лондон — промълви страхливо тя, като се наведе до ухото му, да не би някой да чуе думите й. — Спасявай се в Холандия.

— Това и се опитвам да направя. Чула ли си къде може да е Роби.

— Да, момчето беше тук преди три дни и питаше за теб. Чакаше те, но крайцерите направиха невъзможно да се стои край брега. Говореха си нещо с Чарли. Ще кажа на стария, че го чакаш навън. А сега иди в някой по-тъмен ъгъл.

Когато само минута по-късно Чарли Фокс излезе навън, Джони се приближи и го потупа по рамото.

— Боже мой — възкликна стреснато здравият мъжага.

Той се извърна, очите му се спряха на Джони и изражението им стана строго.

— Връщай се веднага на тъмното си местенце, дявол да те вземе — каза предупредително той, побутвайки младия мъж зад ъгъла на сградата, към някаква малка алейка. — Преобърнаха с краката нагоре крепостта Харботъл, за да те търсят — изръмжа той. — Цената, която дават за главата ти, е достатъчно голяма, за да изкуши дори някой почтен човек.