Талисманите на Шанара

Беше започнал да си мисли вече, че това е безнадеждна работа. Но той бе дал дума на Рен да намери независимите и бе непоколебим като нея, когато отиде в Мороуиндъл да търси Елфите.

Загледа се надолу към пустите голи скали, лицето му бе сбърчено и мрачно. Всичко изглеждаше все същото, нямаше какво да се види. Планините се разгръщаха далеч на север и той сви вляво с Дух, за да ги обходи отново. Вече ги беше обхождал два пъти по малко по-различни места, но в същото време знаеше, че изпуска стотици други.

Тялото му бе натежало от умора и напрежение. Ако там имаше някаква армия на независимите, защо му беше толкова трудно да я открие?

Помисли си за Рен и земните Елфи. Чудеше се дали Федеративната армия се е възстановила дотолкова, че да продължи своя ход. Усмихна се, като си спомни нощната атака. В това момиче наистина имаше нещо. Беше много ръбата. Едва пораснала, а вече водач. Земните Елфи, мислеше си той, могат да успеят само ако й позволят тя да ги води. Ако не й се подчинят, са глупаци.

Нещо проблесна долу в скалите и прекъсна хода на мислите му. Той се вгледа съсредоточено нататък. Проблясъкът отново се повтори. Това явно беше някакъв сигнал. Но от кого? Тайгър Тай направи няколко кръга с Дух, за да огледа по-добре местата, над които летяха. Светлината се появи за трети и четвърти път, после спря, сякаш онзи, който издаваше сигнала, беше сметнал, че е видян. Сигналът идваше от една височина сред централните върхове и когато Тайгър Тай приближи, видя група от четирима мъже, застанали в средата на заравненото било, които чакаха нещо. Бяха застанали на открито и не се опитваха да се крият. Наоколо не се виждаше никой друг, нито пък имаше места, където биха могли да се скрият други хора. Добър знак, помисли си Летящият ездач, но реши въпреки всичко да бъде предпазлив.

Кацна с Дух на височината, нащрек за всякаква изненади. Гигантският Рок остана да почива в края, на доста голямо разстояние от четиримата. Известно време Тайгър Тай стоеше на място и наблюдаваше околността. Мъжете отсреща търпеливо зачакаха. Тайгър Тай освободи ремъците и слезе от Рока. Предупреди Дух да внимава и тръгна из сухата трева и камънаците. Двама от четиримата дойдоха да го посрещнат, единият бе висок и слаб, ръбат като камък, а другият чернобрад и суров. Високият накуцваше.

Когато бяха на не повече от шест стъпки един от друг, Тайгър Тай спря. Двамата мъже също спряха.

— Това вашият сигнал ли е? — попита Тайгър Тай.

Високият кимна.

— От два дни летите и търсите нещо. Решихме, че е време да разберем какво. Според легендите само Летящите ездачи могат да летят върху гигантските Рокове. Така ли е? От Елфите ли идвате?

Тайгър Тай скръсти ръце.

— Първо искам да зная кои сте. В наше време човек не може да се довери на всеки.

Чернобрадият се изчерви и се канеше да го предизвика, но един поглед от страна на другия го спря.

— Ами на тебе да не би да може? — отвърна той и вдигна едната си вежда.

Тайгър Тай се усмихна.