Талисманите на Шанара

Той сложи ръце на хълбоците си и вирна глава. Това бе обичайната му поза, но сега към нея се прибавиха и суровият поглед, и злостният глас.

— Ти ще отидеш в Южното око при Ример Дал — заедно с това! — Той бръкна в джоба си и извади кожената торбичка с Елфовите камъни. Сърцето й се сви. Елфовите камъни, единственото й оръжие срещу Шадуините. — Знаем за тях, откакто уби нашия брат край Крилатата дъбрава. Огромна сила — но вече не е твоя. Сега тя принадлежи на Главния преследвач. Както и самата ти, милейди. Той ще се разправи с теб, а после аз ще поискам от него да те върне при мен.

Той пъхна обратно торбичката в джоба си.

— Трябваше да оставиш нещата такива, каквито са, Елфска кралице. Така щеше да е по-добре за теб. Трябваше да помниш, че всички ние имаме общ произход — че сме Елфи, дошли от стария свят, където сме били крале. Трябваше да избереш да бъдеш като нас. Можеше да постигнеш това с твоята магия. Шадуините са това, което е предопределено да станат Елфите. Някои от нас го знаеха. Някои от нас се вслушваха в шепота на земята.

За какво говори той — питаше се Рен. Но не можеше да разсъждава ясно.

Той се обърна встрани и известно време гледа как Глун яде, после подсвирна на бойната сврака. Глун приближи неохотно, от кривия му клюн още се подаваха парчета от тялото на Грейл. Тиб Арн потупа и помилва гигантската птица, бъбреше си тихо с нея, смееше се и се шегуваше. Глун съсредоточено слушаше, без да отмества поглед от момчето, с покорно сведена глава. Рен остана на мястото си, опитвайки се да измисли нещо, за да се спаси.

Тиб дойде при нея, вдигна я с лекота и я метна върху сивкавия гръб на Глун, като чувал пшеница, после я привърза с ремъците. Момчето се върна за Ъринг Рифт и хвърли тялото на Летящия ездач от височината в гъсталаците долу. Като по команда Глун заби изцапаната си с кръв жълта човка в тялото на Грейл, издърпа клетия Рок към края на височината и пусна и него надолу. Рен затвори очи, опитвайки се да се овладее. Тиб Арн беше прав. Тя наистина бе постъпила повече от глупаво.

Момчето се върна и също се качи на гърба на Глун.

— Както виждаш, магията ни позволява всичко, Елфска кралице — каза той, докато се настаняваше. — Глун може да става голям или малък, според желанието си. Покрит е с перушина на сврака, но по същността си е Шадуин, след като прие магията. А аз мога да бъда синът, който ти никога няма да имаш. Добър син ли съм, майко, а? — разсмя се той. — Не го очакваше, нали? Ример Дал също така предположи. Той каза, че ще ме харесаш и ще ми се довериш, защото ще се нуждаеш от някого, след като загуби своя голям приятел на Мороуиндъл.