Талисманите на Шанара

Щом дойде в съзнание, Рен усети, че към очите й е насочена ярка светлина. Тя извърна глава и премигна. Една ръка се впи в косата й и я издърпа на крака. Някой прошепна в ушите й с глас, изпълнен с омраза и презрение:

— Събуди се, събуди се, Кралице на Елфите.

Ръката я пусна и тя се свлече на колене. Главата я болеше от удара. Устата й бе запушена с кърпа толкова силно, че тя едва дишаше през носа. Ръцете й бяха привързани зад гърба и въжето така се бе впило в китките й, че ги прорязваше. Ноздрите й вдъхваха прах и миризмата на собствената й пот.

— О, милейди, милейди, най-красивата между красивите, господарка на Западните Елфи — такава глупачка си ти! — гласът започна да съска. — Седни, погледни и ме виж!

Един удар от едната страна на главата я събори на земята, но отново ръката се вкопчи в косата й и я издърпа.

— Виж ме!

Тя вдигна глава и се вгледа в сините очи на Тиб Арн. Те вече не се смееха, не беше останало нищо от онова момче. Тези очи бяха сурови, студени и изпълнени със злост.

— Чавка ли ти изпи мозъка? — подвикна й той и й отправи зловеща усмивка. По ръцете му имаше кръв. — Чавка ти е изпила мозъка, а аз свърших другото. Но какво да правя с теб сега? С какво мога да бъда полезен на Кралицата на Елфите?

Той се завъртя като тихо хихикаше, клатеше глава и се прегръщаше от радост. Рен се огледа и отчаяно си даде сметка за станалото. Ъринг Рифт лежеше мъртъв близо до нея, ножът още стърчеше забит в гърба му. Грейл също лежеше безжизнен малко по встрани, главата му бе почти прерязана. Над него се беше надвесил Глун, който сега изглеждаше голям почти колкото Рока, перата стърчаха от жилавото му тяло като игли. Ноктите и човката му вече бяха почервенели от кръв, забити в мъртвия Рок, разкъсващи нови парчета плът. По време на яденето Глун спираше и се вглеждаше право в нея, свиваше вежди и тя можеше да види в очите на бойната сврака неутолим глад.

Дъхът й спря и тя не можа да отмести поглед встрани.

— По-голям е, отколкото го помниш, нали? — каза Тиб Арн, неочаквано озовал се много близо. Сянката му я обгърна, когато се наведе над нея. Момчешкият му глас никак не съответстваше на станалото изведнъж сурово лице.

— Това беше първата ти грешка — че ни взе за такива, каквито изглеждахме. Прояви голяма глупост.

Той хвана врата й и го изви, така че да я обърне с лице към себе си.

— Оказа се всъщност много лесно. Така можех да дойда по всяко време и да ти кажа, че съм всеки, който си искам. Но аз изчаках търпеливо и хитро. Видях вестоносеца на независимите и го причаках. Той ми каза всичко преди да умре. Тогава дойдох на негово място. И както виждаш, трябваше само да се озова за малко насаме с теб.

Очите му играеха. Той изведнъж започна да я удря със свободната си ръка, докато с другата я държеше права, за да не падне.

— Но ти не ме остави! — спря да я удря той и извърна окървавеното й лице така, че тя да може да г вижда. Русата му коса бе разрошена и сините му очи проблясваха, но приятното на вид момче не можеше да скрие чудовището, готово всеки миг да изскочи изпод кожата му. — Побърза да ме отпратиш и докато ме нямаше, проведе онази нощна атака срещу Федеративната армия! Глупаво, глупаво момиче! Ти си едно нищожество! Нищо не постигна, освен че позабави нещата, принуди ни да докараме Смоците много по-скоро, създаде ни малко повече работа. — Той се свлече на колене, като все още държеше врата й в железни пръсти. Тя повтаряше в болезненото си съзнание отново и отново една и съща дума. Шадуин.