Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Това не може да става случайно, каза си той. Нещо го предизвиква.
Седна на леглото, отпусна крака на пода и се втренчи в сенките на стаята. Помисли! Опита се да преодолее изтощението, оковите на летаргията и объркването. Постепенно започна да си дава сметка какво става, да разнищва заплетения възел. Съществуваха две възможности. Първата бе, че магията на песента-заклинание му въздейства по някакъв нов начин и го подтиква да прави онова, което Ример Дал иска. Втората бе, че магията, която му въздействаше, беше Шадуинска магия, че Ример Дал се опитва да преодолее неговата съпротива и всички тези приказки, че ще му помогне, са хитри уловки.
Но какво искаше да постигне с това?
Пар дълбоко си пое дъх, за да се успокои. Искаше му се да пропълзи обратно под завивките, но не си позволи. Искаше му се да вие, но потисна това. Дали Ример Дал го лъжеше или му казваше истината? Какви бяха същинските му намерения? Пар стисна ръце, за да не треперят. Разпадаше се. Чувстваше, че се разгражда, но не знаеше как да престане. Ако Ример Дал му бе казал истината за песента-заклинание, значи той се нуждаеше от неговата помощ. А ако лъжеше, то тази лъжа бе така тънко изплетена и толкова широкообхватна, че всичко, което Раанинеца можеше да си представи, изглеждаше нищожно в сравнение с нея, защото явно е била замислена от момента, в който Главният преследвач си бе поставил за цел да го унищожи още преди седмици, в кръчмата „Синия мустак“.
По дяволите! Трябваше да се досетя!
Пар стана, отиде до прозореца и се загледа в нощта, вдъхвайки прохладния въздух. Беше парализиран от нерешителност. Как да разбере истината? Имаше ли начин да преодолее объркването, в което беше поставен, да разбере дали тук не действа някакъв хитър замисъл?
Мечът на Шанара нищо не ми показа, напомни си той. Нищо! Какво друго тогава можеше да му разкрие истината?
Той се загледа в сенките, които хвърляха нощните облаци над реката, приличащи на животни, които се промъкват през дърветата. Трябва да печеля време, каза си той. Може да слушам, да говоря, но не бива да допусна да се случи нещо. Трябваше да намери начин да преодолее своето объркване, за да разбере кое е истина и кое лъжа, като в същото време намери начин да не допусне самият той да се разпадне напълно.
Затвори очи, хвана лицето си в ръце и се замисли как ли би могъл да направи всичко това.
XXVI
Горещината се спускаше над Катеричината гора, обедното слънце висеше като огнено кълбо в чистото небе, въздухът бе проникнат от миризмата на пот и прах. Рен Елеседил стоеше на билото на един хълм и наблюдаваше как Федеративната армия се придвижва през равнината като бавно многокрако насекомо.
Тъпи и упорити, мрачно си мислеше тя.
Изобщо не поглеждаше към останалите — Трис, Ъринг Рифт и Десидио. Знаеше какво ще прочете по лицата им, знаеше вече много добре какво мислят.
Вече повече от час наблюдаваха как Федерацията напредва — не че очакваха да разберат нещо повече, но просто за да правят нещо, само и само да не седят и да чакат неизбежното. Заплаха надвисваше над Елфите. Походът на Федерацията на север към Рен бе възобновен преди два дни и времето летеше. Барсимон Оридио най-сетне бе мобилизирал и снабдил с провизии основната Елфска армия и се бе отправил на изток през прохода с бърз ход, който щеше да отведе Елфите в Рен поне три дни преди врага им. Но Елфите бяха десет пъти по-малобройни и всеки открит сблъсък би довел до тяхното унищожение. И още по-лошо, Смоците все повече приближаваха и вече настигаха по-бавно подвижните Южняци. Само подир четири-пет дни Смоците щяха да се явят начело на армията и да оглавят разрушителните й набези. Това щеше да бъде краят на Елфите.
Рен почувства как я обзема безнадеждност и гневно се отърси от нея.
Как да спася моя народ?
Отново погледна пълзящата армия и се опита да помисли. Не можеше и дума да става за нова среднощна атака. Федерацията вече беше нащрек и нямаше да могат да я изненадат втори път. Кавалерийски патрули кръстосваха ден и нощ около армията и оглеждаха околността за каквато и да било следа от Елфи. Веднъж-два пъти конници, които бяха повече смели, отколкото разумни, се опитаха да влязат в гората. Рен ги пусна да минат, Елфите изчезнаха сред дърветата, невидими сред сенките. Тя не искаше Федерацията да узнае къде се намират. Не искаше да им дава никакви излишни сведения. Макар че това нямаше значение. Патрулите ги държаха на разстояние. Щом паднеше мрак, редици от разузнавачи се нареждаха на четвърт миля от лагера. Летящите ездачи можеха да нападнат отгоре, но тя не искаше да рискува най-ценното си оръжие, без да може да му окаже никаква подкрепа.