Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Стаята потъна в тишина. Ричард се покашля.
— Това доста ме разстрои отначало, но постепенно се научих да разбирам, че да си магьосник-войн означава и Роден да помагаш на другите, като ги предпазваш от онези, които искат да ги поробят. От хората като нашия Проклет баща — Мрачния Рал.
— Разбирам — запълни неловката тишина Дрефан. — Понякога най-доброто приложение на дарбата ни е да убием — за да сложим край на живот, лишен от надежда, изпълнен единствено с болка. Или да сложим край на живота на човек, който ще причини на други хора безкрайна болка.
Ричард плъзна пръст по сребърните символи, изписани на китките му.
— Да. Сега разбирам какво имаш предвид с това. Едва ли бих разбрал преди. И двамата сме принудени да правим неща, които не са ни по вкуса, но които все едно, трябва да бъдат направени.
Дрефан се усмихна тъничко.
— Не са много хората, с изключение на лечителите ми, които го разбират. Понякога убийството е висша форма на милост. Много внимавам пред кого говоря тези думи. Добре е да знам, че брат ми може да ги разбере.
— И аз се чувствам по същия начин, Дрефан.
Преди Ричард да е попитал още нещо, на вратата се почука. Райна пъхна глава в стаята. Дългата й тъмна плитка падна над рамото й.
— Господарю Рал, може ли за миг?
— Какво има, Райна?
Тя завъртя очи, посочвайки зад себе си:
— Надин иска да ви види. Изглежда притеснена от нещо и казва, че ще говори само с вас.
Щом Ричард махна с ръка, Райна отвори вратата по-широко и Надин се втурна вътре, без да обръща внимание на намръщеното изражение на Райна.
— Ричард. Трябва да дойдеш с мен. — Тя пое ръката му в своите. — Моля те! Моля те, Ричард, ела! Има един човек, който отчаяно иска да те види.
— Кой?
Тя наистина изглеждаше притеснена. Дръпна го за ръката.
— Моля те, Ричард!
Той все още се държеше предпазливо.
— Имаш ли нещо против да взема и Дрефан.
— Разбира се, че не. Аз самата щях да те помоля да го сториш.
— Ами да вървим тогава, щом е толкова важно.
Тя го стискаше здраво за ръката и го повлече след себе си.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Ричард видя Калан да се задава по коридора към него. Тя се намръщи, забелязала Надин да го стиска за ръката. Дрефан, Райна, Улик и Иган се носеха зад тях, заобикалайки служителите от персонала, запътили се по своите си дела, и патрулиращите войници. Ричард само сви рамене към Калан.
Надин я стрелна с поглед, преди да завие по коридора към стаята си. Той се запита защо ли е всичко това. Изгубил търпение, дръпна ръката си от нейната, но продължи да я следва. Надин заобиколи една орехова маса край стената, поставена под старо платно с еленчета с бели опашки, пасящи пред извисяващи се снежни върхове на заден план. Хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Ричард я следва.
Калан и Кара ги настигнаха. Калан се изравни с него.
— Е — обади се Кара изотзад, поглаждайки гъстата си плитка. — Нима това не изглежда интересно?
Ричард я стрелна с намръщен поглед. Надин се извърна и нетърпеливо го сграбчи отново за ръката.
— Ти ми обеща. Хайде.
— Нищо не съм ти обещавал. Просто казах, че ще дойда да видя — оплака се Ричард. — Не съм казвал, че ще тичам.
— Големият силен Господар Рал не може да върви в моето темпо? — подигра му се Надин. — Горският водач, който си спомням, можеше да върви два пъти по-бързо от този господинчо тук дори в полусънно състояние.
— Аз и сега съм в полусънно състояние — промърмори той.
— Стражите ми казаха, че си се върнал и че си в стаята на Дрефан — прошепна му Калан. — Бях тръгнала да те видя. Каква е тая работа с Надин?
В прошепнатия й въпрос се криеше едва сдържан гняв. Той забеляза бързия й поглед, стрелкащ се към ръката на Надин, вкопчена в неговата.
— Извика ме. Иска да видя някого.
— И задължително трябва да я държиш за ръка по тоя случай? — изръмжа му тя едва чуто.
Той пак дръпна ръката си.
Калан стрелна светкавично с очи Дрефан, който вървеше зад Кара и Райна. Пъхна ръката си в дланта на Ричард.
— Как си? Какво… откри?
Ричард стисна ръката й и отвърна:
— Всичко е наред — прошепна. — Не беше онова, което си мислех. Ще ти разкажа по-късно.
— Ами убиецът? Някой открил ли го е вече?
— Да, открили са го и някой го е наказал със смърт заради престъплението му — отвърна Ричард. — А представителите? Погрижи ли се за тая работа?
Тя се замисли за миг, преди да отговори:
— Гренидон, Тогреса и Пендисан обявиха капитулацията си. Джара може би също ще го стори, но искат да изчакат две седмици, за да получат знак от небето.
Ричард смръщи чело.
— Мардовия отказа да се присъедини към нас. Избра ха да запазят неутралитет.