Луната е наставница сурова

Поех си дъх:

— Операцията „Твърда скала“, готовност за действие.

— Програмата приета. Ман, понеже не можахме да се свържем веднага, използвах гласа ти. Да ти пусна ли записа?

— Нет… Да!

Чух „себе си“ да казвам на дежурния офицер при стария катапулт да бъде напълно готов за бойния вариант „Твърда скала“ — първият товар, нагласен за старт, всички други на конвейерите, пръстът върху копчето. Но да не изстрелват нищо, преди да получат заповед лично от мен, след което минават на автоматичен режим по плана. „Аз“ го накарах да повтори.

— О’кей — рекох на Майк. — Ами разчетите на лазерните оръдия?

— Пак с твоя глас. Бяха на местата си, после ги пратих в дежурните стаи. Този командващ кораб ще достигне апоселений76 след 3 часа и 4,7 минути. Следователно, Ман, той не става за мишена поне още 5 часа.

— Възможно е да маневрира. Или да изстреля ракети.

— Успокой се, приятелю мой. Всяка ракета ще видя достатъчно рано. Горе в момента е ярък ден, а според тебе колко напрежение могат да понесат хората? Не е нужно.

— Ъъъ… извинявай. Най-добре ме свържи с Грег.

— Пускам записа…

Чух „своя“ глас да говори със съсъпруга ми, който беше в Mare Undarum. Звучеше напрегнато, но спокойно. Майк му обясни положението, каза му да подготви операция „Прашката на Давид“ и да поддържа готовност за преминаване към автоматичен режим. „Аз“ го уверих, че главният компютър ще обновява програмите на резервния и ако комуникациите бъдат прекъснати, смяната ще стане механично. Освен това му напомних, че в такъв случай следва да поеме командването, като разчита на собствените си решения. Щом връзките не се възстановяват до четири часа, да слуша земното радио и да преценява сам.

Той прие alles без паника, повтори заповедите, после добави:

— Мани, кажи на всички в семейството, че ги обичам.

Майк ме накара да се почувствам горд. Отвърна вместо мен с най-уместния притеснен, задавен глас:

— Ще предам, Грег… Чуй, друже, и аз те обичам. Знаеш, нали?

— Знам, скъпи Мануел… Ще се моля за тебе.

— Благодаря ти.

— Доскоро, Мани. Върви да правиш каквото трябва.

И така, отидох да правя каквото трябва. Майк изигра моята роля може би по-добре от самия мен. Когато успееше да се свърже с Фин, Адам щеше да говори с него. Затова тръгнах бързо и на бегом предадох на Мами думите на Грег. Тя бе облякла скафандъра, като застави и събудения Дядко да стори същото — за първи път от години. Излязох със сложен шлем и лазерна пушка в ръце.

Стигнах до шлюз 13, но го намерих заклинен от другата страна. През шпионката не се виждаше никой. Правилно, точно както при тренировките — само че трябваше да забележа стилягите, отговарящи за този обект.

Нямаше смисъл да думкам по люка. Накрая се върнах, откъдето дойдох: през дома, по градинарските тунели и нагоре към частния ни шлюз, който водеше до нашата слънчева батерия.

Тук открих, че върху шпионката пада сянка, а би трябвало да има ослепителна светлина. Да, проклетият земен кораб бе кацнал на собствената ни повърхност! Опорите му се издигаха в гигантски триножник над мен, гледах право към двигателите.