Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Проф отпи глътка вода, кимна:
— Забелязвам и предложение за превръщането на Конгреса в двукамарно събрание. Великолепно — колкото повече спънки има пред законотворчеството, толкова по-добре. Вместо да следваме традицията, аз предлагам камара от законодатели и друга, чието единствено задължение ще бъде бракуването на проектите. Нека конгресмените ги приемат само с мнозинство от две трети… а пък отхвърлящите да могат да ги спират с малцинство от една трета. Абсурдно ли? Поумувайте пак. Ако някой замисъл е толкова лош, че не може да събере подкрепата на 66 процента от вас, не е ли по-вероятно да се окаже и лош закон? И щом той е неприемлив за малцината, няма ли да сте по-добре без него?… Е, когато пишете конституцията, ми позволете да привлека вниманието ви към чудесните достойнства на отрицанието! Наблегнете върху тази тема! Нека вашият документ прелива от мерки, во веки веков забранени на властта! Никаква задължителна военна служба… никаква намеса (дори незначителна) в свободата на пресата, словото и пътуванията; на събранията, вероизповеданията или образованието; на общуването или избора на професия… никакво задължително облагане. Другари мои, ако изучавате пет години човешката история и откривате все повече неща, които вашата власт ще обещае никога да не прави, и сетне оставите в своята конституция само тези отрицания, няма да се страхувам за крайния резултат. — Проф обърса челото си. — Боя се най-много от положителните действия на сериозни и добронамерени хора, позволяващи на управниците да вършат онова, което изглежда необходимо. Моля ви, помнете винаги, че Лунната управа е била създадена с най-благородната цел — от също такива „безупречни“ люде, всички избрани от народа. И с тая мисъл ви оставям да работите. Благодаря ви.
— Господин председателю! Имам питане! Казахте „никакво задължително облагане“… В подобен случай как очаквате да плащаме за различните неща? Tanstaafl!
— Уважаеми сър, това е ваш проблем. Мога да измисля няколко начина. Волни пожертвования, така се издържат църквите… организирани от правителството лотарии, в които никой не е длъжен да участва… или може би вие, конгресмените, следва да се бръкнете за необходимото. Ето още един способ да се поддържа минималната численост на властниците, колкото да изпълняват незаменимите си функции. Каквито и да са те — ако въобще съществуват такива. Но щом наистина вярвате, че вашите съседи трябва да имат закони за тяхното добро, защо вие да не плащате за това? Умолявам ви, не прибягвайте до задължителното облагане. Бога ми, каква по-лоша тирания от тази: да принуждаваш човека да харчи за нещо, което не иска, само защото вие смятате, че му е необходимо?
Де ла Пас се поклони и излезе. Стю и аз го последвахме. Щом влязохме в капсулата, където нямаше хора, аз се вкопчих в него:
— Проф, много ми хареса твоята реч… ала при облагането не говориш ли едно, а пък вършиш друго? Според тебе кой ще плати всички борчове, които правим?
Мълча дълго, после каза:
— Мануел, единственият ми стремеж е да стигнем до деня, когато ще спра да се преструвам на главен шеф.
— Не е отговор!
— Ти заби пръст в дилемата на всяка власт и в причината да съм анархист. Щом бъде дадена веднъж, свободата да облагаш с данъци става неограничена, продължавайки до разруха. Не се шегувах, когато им рекох да бръкнат в собствените си джобове. Може би няма шанс да се отървем от управлението — понякога си мисля, че властта е неизлечима човешка болест. Но сигурно е възможно управленският апарат да бъде държан малък, гладен и безобиден. Е, ти виждаш ли по-хубав начин за това от принудата самите конгресмени да погасяват разходите за своето антиобществено хоби?
— Пак не обясни как ще платим онова, което правим сега.
— Как ли, скъпи Мануел? Нали знаеш добре: крадем. Нито се гордея с този факт, нито се срамувам. Ако някога ни хванат, може и да ни елиминират; готов съм да посрещна такъв край. С кражбата поне не създадохме злодейския прецедент на облагане.