Луната е наставница сурова

Щом им благодари най-изящно, Де ла Пас започна да къса техните проекти на мръвки:

— Колеги депутати, също като огъня и термоядрения синтез управлението е опасен слуга и ужасяващ господар. Днес имате свобода — стига да я съхраните. Но винаги помнете, че сами можете да подрежете крилата си по-бързо от най-свирепия тиранин. Напредвайте бавно, колебайте се, разнищвайте последиците от всяка дума. Няма да се чувствам нещастен, ако това събрание заседава десет години, преди да представи плодовете на своя труд. Ала ще се уплаша, ако приключите за по-малко от годинка. Бъдете недоверчиви към очевидното, подозрителни към традиционното… понеже в миналото народите не са се справяли добре, когато са качвали на шията си управници. Например забелязвам в един от проектите предложение за комисия, която да разцепи Луната на избирателни окръзи и от време на време да ги прекроява спрямо промените в населението. Това е традиционният път: следователно трябва да ви се струва съмнителен, да бъде считан за виновен до доказване на противното. Вероятно смятате, че сте открили единственото решение. Мога ли да ви предложа и други? Несъмнено местожителството на господа лунатиците е най-маловажното обстоятелство. Избирателни окръзи можете да създавате, като разделите хората според професиите… или според възрастта… или даже по азбучен ред. Дори да не го сторите, всеки депутат ще бъде оценяван от всички — и не ми възразявайте, че така е невъзможно да бъде избран човек, който не е широко известен по цялата Луна. Хм, това може да се окаже най-доброто за нас. Почему не обмислите и съдбата на кандидатите, получили най-малко гласове? Току-виж непопулярните люде станат именно тези, които ще ви спасят от нова тирания. Не отхвърляйте идеята само защото ви изглежда нелепа — обсъдете я! В досегашната история избраните от народа правителства са били не по-добри, а понякога и много по-лоши от откритата диктатура.

Тук Бернардо де ла Пас направи пауза, после продължи:

— Но ако вашата цел е представителна власт, все пак може би има по-свестни начини да я постигнете от създаването на териториални окръзи. Например всеки от вас фокусира около десет хиляди човешки същества, вероятно към 70 процента от тях са във възрастта на гласоподаватели. Е, някои депутати спечелиха с минимални разлики. Да предположим сега, че вместо с избори човек бъде назначаван на поста с петиция, подписана от четири хиляди граждани. В такъв случай той ще защитава интересите на тези хора най-положително — сиреч без недоволно малцинство. Защото в един териториален окръг то би било свободно да събира парафи под друга петиция или да се присъедини към вече утвърдена. Тогава всички ще бъдат представени от свои избраници. Или пък човек с осем хиляди подписа би имал два гласа в подобно събрание. Затруднения, възражения, практически неясноти — много са! Но можете да ги избистрите… и тъй да избегнете хроничната болест на този тип власт: недоволното малцинство, което се смята (основателно впрочем!) за обезправено. Ала каквото и да правите, не позволявайте на миналото да се превръща в усмирителна риза за вас!