Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Проф, неприятно ми е да го казвам…
— Тогава защо го казваш?
— Защото, по дяволите, съм затънал колкото и ти… и искам тия долари да бъдат върнати! Кофти ми е да го река, но твоите лафове ми звучат направо лицемерно.
Изхили се:
— Драги Мануел! Нима ти трябваха толкова години, за да решиш, че съм лицемер?
— Значи признаваш?
— Не… Хм, ако се чувстваш по-добре, като си мислиш това, можеш да ме използваш за изкупителна жертва. Но за себе си не съм такъв, защото от деня, в който обявихме революцията, съзнавах, че ще се нуждаем от много пари и ще сме принудени да ги откраднем. Не се притеснявах, понеже прецених, че това е по-добре от гладни бунтове след шест години и канибализъм след осем. Направих своя избор и не съжалявам.
Затворих си устата — надприказваха ме, обаче не бях доволен. Граф Стю кимна:
— Професоре, радвам се да чуя, че не искаш да си председател.
— Нима? Значи споделяш опасенията на нашия съратник?
— Само отчасти. Роден съм богат и нямам неговите душевни терзания за кражбите. Ала щом Конгресът се зае с изработването на конституция, ще отделя време да присъствам на сесиите. Имам намерение да те предложа за крал.
Де ла Пас ми се стри стъписан:
— Сър, ако бъда предложен, ще откажа. Ако ме изберат, ще абдикирам.
— Не бъди припрян. Това може да се окаже единственият път към желаната от тебе конституция. Искам я и аз, с горе-долу същата липса на ентусиазъм. Защо да не бъдеш обявен за монарх? Хората ще те приемат, ние, лунатиците, не сме се венчали за републиката. Народът ще се влюби в идеята — церемонии, мантии, придворни и всичко останало.
— Не! — отряза Проф.
— Ja! Когато му дойде времето, няма да си в състояние да откажеш. Защото се нуждаем от кралска особа и липсва друг подходящ кандидат. Бернардо Първи, крал на Луната и император на Околните пространства.
— Стюарт, ще те помоля да престанеш. Достатъчно зле се почувствах.
— Ще свикнеш. Аз съм роялист, понеже съм демократ, и няма да оставя твоето нежелание да задуши идеята, както ти не позволи да те спре мисълта за кражбите.
Казах му:
— Задръж, Стю. Значи твърдиш, че си роялист, защото си демократ?
— Разбира се. Кралят е най-сигурната защита на народа от тиранията… особено срещу най-лошия сатрап — тоест самия народ. Проф е идеален за тази работа… тъй като не я иска. Единственият недостатък е ергенското му положение, без наследници. Ще оправим и това. Ще посоча тебе за негов приемник. За кронпринц. Негово кралско височество Мануел де ла Пас, херцог на Луна Сити, върховен адмирал на Въоръжените сили и защитник на слабите.
Зяпнах го и скрих лице в дланите си:
— О, Боже!
Книга трета
Tanstaafl!
23
В понеделник, 12 октомври 2076 година, си отивах у дома след тежък ден, пълен с глупости в канцелариите ни. Делегация от житари търсеше среща с Проф и извикаха мен, защото Де ла Пас беше в Хонконг. Приказвах грубо с тях. От започването на ембаргото минаха два месеца, а ФН въобще не ни направиха услугата да се държат достатъчно гадно. Най-вече ни пренебрегваха, с нищо не отговориха на нашите искания — предполагам, смятали са, че ако го сторят, е все едно да ни признаят. Стю Лажуайе, Шини и Проф имаха трудната задача да преиначават новините от Синята планета, за да подклаждат войнственото настроение.
Отначало всеки държеше скафандъра си в готовност. Носеха ги с шлем в ръката, когато вървяха по коридорите на работа или към дома. Но постепенно се отпуснаха, дните се изнизваха и наглед не се проявяваше дори най-малката опасност. Нали разбирате, тази коруба е много досадна, щом не ви трябва, твърде обемиста е. Напоследък пивниците взеха да окачват табели „НИКАКВИ СКАФАНДРИ ВЪТРЕ“. Ако запътил се към къщи лунатик не може да спре на половин литър заради своя екип, ще го остави в жилището си, на станцията или където най-често би му послужил.
Честно казано, и аз не се сетих за моя пластмасов костюм същия ден. Обадиха ми се да отида в канцеларията и си спомних за него на половината път.
Тъкмо стигнах до частен шлюз 13 и чух звука, който плаши нашего брата повече от всичко — далечно „Буф!“, последвано от течение. Озовах се в шлюза едва ли не преди да го отворя. Уравновесих налягането, минах и залостих зад себе си. После се втурнах към домашния ни тунел, нахълтвайки там с викове:
— Народе, в скафандрите! Приберете момчетата и затворете всички херметични врати!