Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Да, господин адвокат — отвърна смирено Уинифред.
Джейк въздъхна.
— Докторе, кога ли ще се науча да печеля споровете с жени?
— Ако се случи, съобщете го на доктор Розентал. Рози пише книга за разликата в мисловните процеси между мъжете и жените.
— Мечтател. Юнис, това нещо, дето си го облякла, прикрива ли те достатъчно? И какво е всъщност?
— Хула-пола, Джейк. Върши чудесна работа. — Полата на Джоан стигаше до пода, а горната част на тялото й бе изрисувана в безброй звезди, които плавно избледняваха към шията и раменете. Полата се състоеше от хиляди златисти и сини найлонови нишки. Когато седна, те се разтвориха, разкривайки великолепните й крака. Веднага щом се изправи, нишките се спуснаха надолу и се превърнаха в непроницаема златна завеса.
— Какво ще кажеш, Джейк? А като се раздвижа…
— Невероятно. С гащички ли си отдолу?
— Неуместен въпрос. Полинезийките не са носили гащички, докато мисионерите не са ги развратили.
— Това не е отговорът, който…
— Не трябваше и да бъде.
— … но след като вече си станала, да тръгваме.
— Да, скъпи. — Джоан Юнис си сложи полупрозрачен воал и позволи на Джейк да загърне раменете й с фино вечерно наметало. Джейк скри лицето си с домино — напоследък бе придобил нежелана известност покрай телевизионните репортажи за процеса. Докторът също носеше малко бяло домино — за да е в стила на групата, — а Уини се прикри зад матовозелено було от същия материал като полата.
Докато влизаха в асансьора, Джоан Юнис попита:
— Джейк, къде отиваме?
— Не ти е работа да питаш, жено. Като начало в клуб „Газовия фенер“.
— Звучи интригуващо — рече Джоан. — Ще има ли пианист с черни ластици на ръкавите и прочее?
— И сламена шапка и фалшива пура? Хъм, да. Този тип може да изсвири всичко, написано през последните сто години.
— Искам да го чуя. Но, Джейк, след като това ще е моята празнична вечер, ще ми направиш ли една малка услуга?
— Вероятно. Да чуя предложението.
— Има един клуб, за който съм слушала. Докато спеше, резервирах маса за десет и трийсет. Искам да го пробваме.
— Уини, не си я пазила достатъчно строго. Юнис, не можеш да вземаш подобни решения, аз съм мъжът в тази къща. Как се казва този клуб? Ще те заведа в „Газовия фенер“ по-късно — казват, че там имало една келнерка с най-хубавия задник за щипане в цялата вселена.
— Сигурно е със силиконови подплънки, Уини може да ги разпознава. Казва се „Помпей днес“. Записах адреса.
— Няма да ни потрябва. — Веждите на Джейк Соломон се бяха подали над доминото. — Този бардак е в изоставените райони.
— Има ли значение? Разполагат със закрит паркинг и ме увериха, че никой не може да проникне неканен през бронираните врати.
— Но остава проблемът с отиването и връщането.
— Имам пълно доверие на Финчли и Малчо.
— Джоан Юнис, когато извеждам дама на вечеря, тя се вози в моята кола, не аз в нейната.
— Както и да е, Джейк, просто се опитвах да бъда полезна. Говорих с Финчли и той каза, че имало безопасен маршрут, осигурен от Организацията. Няма проблем Финчли да го каже на Рокфорд.
— Организацията? Аз я наричам мафията. Ако има безопасен маршрут, Рокфорд със сигурност го знае. Опитът му е доста по-голям от този на твоите момчета.
— Джейк, виждам, че не ти се ходи там. Добре, да идем в „Газовия фенер“, но ти обещавам, че ще боцна с карфица дупето на онази келнерка.
Естествено, отидоха в „Помпей днес“.
Нямаше проблем по пътя, клубът разполагаше с отделно помещение, където да се забавляват охраната и шофьорите на по-важните гости. Оберкелнерът ги отведе през дансинга до запазената маса.
— Мястото харесва ли ви, „господин Джонс“?
— Да, благодаря — отвърна Соломон.
Две сребърни купи с шампанско се появиха на масата още докато се настаняваха. Оберкелнерът поднесе едната бутилка на Джейк, който хвърли бърз поглед на етикета и заяви:
— Това беше доста лоша година за „Пол Роджър“. Имате ли „Дом Периньон“, реколта деветдесет и пета?
— Незабавно, сър. Нещо друго мога ли да направя за вас?
Джоан Юнис се наведе към Джейк.
— Моля те, кажи му, че този фотьойл не ми харесва. Конструиран е от Торквемада.
Оберкелнерът я погледна смутено.
— Съжалявам, че мадам е на такова мнение за нашето обзавеждане. Но за него отговарят доставчиците на заведението, не обслужващият персонал.
— Както и да е, но ако смятате, че ще ми е приятно да прекарам вечерта върху този хокеен стик, дълбоко се лъжете. Джейк, трябваше да идем в „Газовия фенер“.
— Може би, но вече сме дошли тук. Само за момент, скъпа. Оберкелнер?
— Да, сър?
— Сигурно имате офис тук?