Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Мълчаха. Разговорът ставаше трудничък при разликите във възприятията. Джил предпочете да помисли за живота им, да го обгърне и възхвали и според марсианските представи, и на английски. През всички години преди да срещне Майк, тя живееше под неумолимата власт на часовника.
В карнавала беше съвсем друго. Не се налагаше да върши нищо по график, освен няколко пъти дневно да изглежда хубава пред публиката. Майк не обръщаше внимание дали ядат веднъж на ден или се тъпчат непрекъснато. Имаха своя палатка. В повечето градове не я напускаха от пристигането до отпътуването. Карнавалът беше гнездо, където тревогите на външния свят не проникваха.
Вярно, наоколо винаги щъкаха баламите, но тя бързо усвои професионалното отношение към тях — хорицата в карнавала не са човешки същества, а част от пейзажа, чието единствено предназначение е да кихат мангизи.
Карнавалът беше изпълнен с щастие дом за нея. Не така потръгнаха нещата отначало, когато Майк реши да научи повече за света. Често ги разпознаваха и се случваше да се измъкнат трудно от репортерите и неизброимите лепки, които бяха убедени, че имат право да искат от Майк това или онова.
Накрая той помисли по-зрели черти за лицето си, направи и някои промени. Започнаха да подбират места, където никой не би очаквал да види Човека от Марс. Джил се обади у дома веднъж и Джубал предложи да им осигури по-добро прикритие. След няколко дни тя прочете във вестниците, че Човека от Марс се оттеглил временно в тибетски манастир.
Всъщност бяха в малка закусвалня насред забутано в провинцията градче — Джил като сервитьорка, Майк пък миеше чиниите. Когато управителят не се навърташе край него, всички съдове лъсваха до блясък за секунда. Останаха там една седмица, после продължиха. Понякога се хващаха на работа, понякога не. Почти всеки ден влизаха в обществените библиотеки, откакто Майк научи за съществуването им. Дотогава си бе представял, че библиотеката на Джубал е съдържала екземпляр от всяка книга на Земята. Щом узна възхитителната истина, задържаха се в град Ейкрън почти месец. Джил се размотаваше по магазините, защото Майк затъна в книги.
Но „Пътуващ карнавал на Бакстър“ се оказа най-приятната част от скиталчествата им. Джил потисна кикота си, защото се сети за случая със забраната танцьорките да се разголват. Само не помнеше името на градчето. Не беше честно. Винаги уреждаха нещата предварително — със сутиени или без, червени прожектори или сини. Въпреки това шерифът ги арестува, а мировият съдия беше склонен да натика момичетата зад решетките. Карнавалът затвори врати за публиката и всички нахълтаха вкупом в съдебната зала, заедно с хорицата, които се натискаха да зърнат „безнравствените жени“. Майк и Джил останаха най-отзад.
Тя все му внушаваше, че не бива да прави нищо необичайно, ако има опасност да го хванат. Но Майк грокна изпитание…
Шерифът тъкмо даваше показания за „разголването на публично място“, при това се наслаждаваше на всяка дума. Изведнъж и той, и съдията останаха както майка ги е родила.
Джил и Майк се измъкнаха в настаналата суматоха. Както и всички обвиняеми. Карнавалът си събра багажа и се отправи към по-приличен град. Никой не свърза чудото с Майк.
Джил съхрани завинаги в паметта си лицето на шерифа в онзи миг. Заговори на Майк мислено, за да му напомни колко смешен е бил онзи простак шерифът. Но в марсианския липсваше понятието „смешно“. Все по-силната телепатична връзка между двамата беше само на марсиански.
„Да, Джил?“, отвърна съзнанието му.
„По-късно.“
Наближиха хотела и Джил долови как мислите на Майк се забавиха, докато паркираше колата. Джил предпочиташе палатката, но й липсваше горещата вана. И с един душ можеше да мине, но има ли нещо по-хубаво от водата, в която да се отпуснеш! Понякога се настаняваха в хотел и вземаха кола под наем — само заради това. Отначало Майк не споделяше отвращението й към мръсотията, но сега беше чист като нея, просто защото тя го превъзпита. Можеше да се поддържа в това състояние, без да припари до баня, както престана да се нуждае от бръснар, щом разбра какво иска Джил от косата му. Само че наслаждението от водата на живота не отслабваше.
„Империал“ беше стар и занемарен хотел, но поне ваната в „младоженския апартамент“ беше грамадна. Джил веднага се запъти към нея, пусна водата… и без изненада установи, че вече е съблечена. Миличкият Майк! Той знаеше, че й харесва да си купува разни неща и я принуждаваше да угажда на слабостта си, като запращаше в нищото всяка дреха, стига да усетеше, че Джил вече не я носи с удоволствие. Щеше да го прави постоянно, ако тя не го бе предупредила, че честата смяна на нови дрехи се набива в очи сред хората в карнавала.