Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Това, което желая — заговори намръщено Техол, — е едно ядене, което наистина да започне с истинска храна. Нещо като основна предпоставка, че това, което ядеш, наистина е питателно на някакво основно ниво.
Вдигна едно от черните отпуснати листа, огледа го за миг и насила го натика в устата си. Сдъвка го и погледна свирепо Бъг.
— Господарю, има маймуни, за които банановите листа са любимата храна.
— Тъй ли? И видът им вече е изчезнал, нали?
— Не знам. Просто предавам разказа на един моряк, чух го в една кръчма.
— Бил е пияница и лъжец.
— О, значи го познавате?
Техол огледа стаята.
— Къде е Ублала? Трябва ми тук, за да може Шурк да оцени неговата…
— Дължина?
— Стойност. Къде е?
— На покрива. Скърби.
— О? На покрива — добре. Скърбенето — не. Дали му трябва някой, с когото да си поговори, как мислиш?
— С вас ли, господарю? Не.
— Още малко листа, ако обичаш. И не се скъпи със соса, или каквото е там.
— Второто е вярно.
— Каквото е там? Ти не знаеш ли?
— Не, господарю. Просто изтече. Може да е от листата или от нещо друго. Напомня за…
— Тепавичарници?
— Позна.
Техол пребледня и бавно остави паницата.
— Току-що си помислих нещо.
Бъг се облещи и също остави паницата си.
— Моля те, господарю, не задълбавай в тази мисъл.
— Все се връща.
— Мисълта?
— Вечерята. — И изведнъж стана. — Време е за малко чист въздух.
— Нещо против да те придружа?
— Ни най-малко, Бъг. Явно докато си готвил това ядене, здраво си се потрудил да пренебрегнеш впечатленията, които може да си получил. Разбирам, че това усилие може доста да те е изтощило. А ако не е, би трябвало да е.
Отвън се чуха стъпки и двамата се обърнаха. Завесата на входа се дръпна настрана.
— А, Шанд, тъкмо се чудехме кога ще дойдеш!
— Ти си лъжец и крадец, Техол Бедикт.
— Богове, с какви хора съм се събрал — измърмори Бъг.
Шанд нахлу в стаичката, Рисарх и Хеджун влязоха след нея.
Техол заотстъпва към задната стена, която съвсем не беше достатъчно далече.
— Излишно е да казвам, че съм впечатлен.
Шанд спря.
— От какво?
Беше стиснала юмруци.
— Ами от енергичността ти, от какво. В същото време разбирам, че нехайно съм пропуснал да насоча възхитителната ви енергия, Шанд. Вече ми е ясно, че вие — и трите всъщност — имате нужда от по-пряко включване в нечестивото ни начинание.
— Пак започва — изръмжа Рисарх.
— Трябва да го пребием, още сега и на място — добави Хеджун. — Виж какви ги върши. Шанд, само преди една камбана казваше, че…
— Млъкни — сряза я Шанд. — Пряко включване, каза. Най-после. Крайно време е, и никакви игри, никакви увъртания повече, кучи сине. Говори, за да си спасиш живота.
— Разбира се — отвърна с усмивка Техол. — Моля, отпуснете се, чувствайте се удобно…
— Достатъчно ни е удобно. Говори.
— Ами, не изглеждате много удобно…
— Техол…
— Е, щом настояваш. Значи така. Сега ще ви дам списък от имена, който ще трябва да запаметите. Хорул Естерикт от „Карголив“. Мирик Блънт, най-старият от фамилията Блънт, собственик на „Ледерийска стомана Блънт“ и „Оръжия Блънт“. Ступъл Рот, зърненият магнат от Форт Шейк. Брат му Пурист, пивоварят. Ерудинаас, кралицата на плантациите ръждивец при Дисент. Финансистите Брук Стифен, Хорул Ринесикт, Грейт Чизев от Ледерас, Хепар Плийзър от Трейт. Лихварите Друз Теникт, Пралит Пеф, Баракта Илк, Ъстър Таран, Листри Моликт, всички от Ледерас. Тарав Хидън, от единадесета стая, „Жилища Чобор“ на улица „Тюлен“, Трейт. Дотук запомни ли ги?
Шанд го гледаше оцъклена.
— Още ли има?
— Десетина-петнайсет.
— Да ги убием ли искаш? — попита Хеджун.
— Блудния да ме пази, не! Искам да започнете да изкупувате дялове от предприятията им. Под различни имена, разбира се. Гоните четиридесет и деветте процента. Стигнем ли дотам, ще сме готови за удар. Целта, разбира се, е контролният пакет, но това ще стане само с внезапна атака, а за нея разчетът във времето трябва да е съвършен. Така или иначе, щом постигнете всичко това, в смисъл изкупуването, не правете никакви по-нататъшни ходове, просто се върнете при мен.
— И как ще си го позволим това? — попита Шанд.
— О, пари има. — Техол махна небрежно с ръка. — Това, което вложих за вас, е с порядъчна възвръщаемост. Дойде му времето да се възползваме от нея.
— Колко възвръщаемост?
— Повече от достатъчно за…
— Колко?
— Не съм го смятал точно…
— Около пик — обади се Бъг.
— В името на Блудния! — Шанд зяпна Техол. — Но аз не съм те видяла да направиш нищо!
— Ако беше, Шанд, значи не съм бил достатъчно предпазлив. Значи, най-добре почнете с имената, които ви дадох. Следващият списък може да почака. Хайде, че тази нощ имам насрочени срещи…