Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Но според клюката Джанал беше отдала сърцето си на Бризад. И Трайбан Гнол като нищо можеше да е направил същото, с възможното последствие да се разкъса старият съюз между кралица и канцлер. Ако това беше вярно, Турудал Бризад се беше превърнал в нещастното средоточие. Нищо чудно, че го мъчеше стрес.
И все пак какви бяха личните амбиции на консорта? И той ли беше отдал сърцето си, и ако да — на кой любовник?
Брис влезе в стаята си, свали колана и бронята, после смъкна и влажните от пот долни дрехи. Намаза се с благовонно масло и го натри с дървена четка. Облече чисти дрехи и се зае с официалното си снаряжение. Смени по-тежкия тренировъчен меч в ножницата на кръста си с обичайния. Огледа за последен път скромното си жилище и забеляза, че ножовете на лавицата над леглото му са изместени — това показваше, че в стаята е тършувал поредният шпионин. Не някой толкова небрежен, че да остави ножовете неправилно — това го беше направил онзи, който бе шпионирал шпионина, та Брис да разбере, че е минало поредното тършуване за кой знае какво — ежеседмично събитие напоследък.
— Влез.
Брис прекрачи прага и очите му затърсиха из препълнената разхвърляна стая.
Тръгна към гласа и зърна Цеда, увиснал в някаква сбруя от ремъци, висяща от тавана. С лице надолу и на височина около един човешки ръст от пода, Куру Кан носеше странен метален шлем с множество лещи, закрепени в рамка пред очите. На пода беше разгъната древна пожълтяла карта.
— Нямам много време, Цеда. Канцлерът ме помоли за кратка среща. Какво правите?
— Съществено ли е, момче?
— Да знам ли? Предполагам, че не. Просто попитах.
— Не, поканата на канцлера.
— Не съм сигурен. Изглежда, все повече започват да гледат на мен като на основен играч в игра, от която нищо не разбирам. В края на краищата кралят рядко ме пита за съвет по държавни дела, за което съм вечно благодарен, защото съм се зарекъл да не се въвличам в такива обсъждания. Така че нямам никаква възможност да влияя на мнението на Негово величество, нито бих искал да го правя.
— По този начин доказвам, че светът е кръгъл — каза Куру Кан.
— Нима? Ранните колонизатори от Първата империя не са ли доказали, че е очевидно? В края на краищата те са го обиколили.
— Е, това е физическо доказателство, не теоретично. Исках да докажа същата истина посредством хипотеза и теория.
— За да проверите достоверността на методите ли?
— О, не. Въпросната достоверност вече е дадена. Не, момче, стремя се да докажа достоверността на физическото свидетелство. Та кой, в края на краищата, може да се довери на свидетелството на очите? Виж, ако математическото доказателство подкрепя такова практическо наблюдение, тогава стигаме поне донякъде.
Брис се огледа.
— Къде са ви помагачите?
— Пратих ги при кралския майстор на лещи за още.
— Кога?
— Още сутринта. Да, точно след закуска.
— Значи висите така цял ден?
— И се въртя насам-натам, не по свое желание. Съществуват сили, момче, невидими сили, които ни дърпат във всеки миг от съществуването ни. Сили, които са в конфликт, вече съм убеден в това.
— В конфликт ли? Как?
— Земята под нас ни привлича, свидетелство за което е кръвта, събрала се в лицето ми, замайването в тила ми, невидимите сили, които се мъчат да ме смъкнат долу — имах най-прекрасните халюцинации. И все пак съществува противоположна, по-слаба сила, която се стреми да ме повлече… друг свят, който обикаля в небето около този…
— Луната?
— Всъщност има поне четири луни, момче, но другите не само са далечни, но и са вечно скрити от отразяването на слънчевата светлина. Много е трудно да се видят, макар ранни текстове да намекват, че не винаги е било така. Причините за скриването им все още са неизвестни, макар да подозирам, че големината на нашия свят има нещо общо с това. Но пък е възможно изобщо да не са толкова далече, а да са по-близо, само че да са много малки. Относително.
Брис огледа картата на пода.
— Това е оригиналът, нали? Каква нова перспектива спечелихте с всичките тези лещи?
— Важен ли е въпросът? Вероятно, но косвено. Държах картата в ръцете си, момче, но после тя падна. Все едно, бях възнаграден с прозрение. Всички континенти някога са били свързани. Какви сили, трябва следователно да запита човек, са ги разкъсали? Кой ти предаде молбата на канцлера?