Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Който доказа невинността си в канала…
— Това не е невинност, а упорита воля.
— Воля, която Блудния щеше със сигурност да отслаби, ако Ублала наистина беше виновен за престъпленията, за които беше обвинен.
— Техол, наистина…
Брат му вдигна вежди.
— Ти, войникът на краля, хулиш правосъдната ни система?
— Техол, кралят хули правосъдната ни система!
— И все пак, Брис… Какво правиш тука между другото?
— Дойдох за съвет.
— Тъй ли? Е, дали да не се оттеглим в някое по-усамотено кътче на покрива ми? Ела с мен, ей онзи ъгъл отсреща е идеално място.
— Долу няма ли да е по-добре?
— Ами, щеше, ако Бъг си беше направил труда да почисти. В момента жилището ми е ужасно разхвърляно. Долу не мога да се съсредоточа нито за миг. Стомахът ми се обръща при мисълта…
— Че предстои вечеря — подхвърли зад него Бъг.
Братята се обърнаха и го изгледаха и Бъг махна вяло с ръка:
— Добре де, аз съм долу.
След като се скри от очите им, Брис се окашля и каза:
— В двореца има фракции. Интриги. И както изглежда, някои хора искат насила да ме въвлекат, въпреки че единственото, което искам аз, е да остана лоялен към краля.
— Аха. А някои от тези фракции съвсем не са лоялни към краля?
— Не по начин, който може да се докаже. По-скоро е въпрос на претълкуване какво действие ще послужи най-добре на интересите на краля и кралството.
— Е, това са две съвсем различни неща. Кралските интереси спрямо интересите на кралството. Най-малкото предполагам, че те поне го виждат така, а кой знае, може и да са прави.
— Може, Техол, но имам съмнения.
Техол скръсти ръце и се загледа над града.
— Значи имаме фракцията на кралицата, която включва принц Квилас, канцлер Трайбан Гнол и Първия консорт Турудал Бризад. Пропуснах ли някого?
Брис зяпна брат си и поклати глава.
— Офицери и гвардейци, разни шпиони.
— И фракцията на самия крал. Цеда Куру Кан, Първи евнух Нифадас, Преда Унутал Хебаз и може би Първа конкубинка Нисал. И, разбира се, ти.
— Но аз не искам да съм в никаква фракция.
— Ти си Кралският защитник, братко. Доколкото разбирам, нямаш голям избор.
— Техол, безпомощен съм в такива интригантски игри.
— Тогава не казвай нищо. Никога.
— Какво ще ми донесе това?
— Ще ги убеди, че си по-умен от тях. И по-страшното — че знаеш всичко. Можеш да виждаш през маските им…
— Но аз не мога да виждам през маските им, Техол. Следователно не съм по-умен.
— Разбира се, че си. Просто трябва да го възприемеш като дуел. Всъщност да възприемаш всичко като дуел. Финт, париране, удар — това е то. Не е сложно.
— Лесно ти е да го кажеш — измърмори Брис.
Замълчаха, загледани към притъмнелия град. По пасажите край канала бяха запалили лампи, но самата вода бе черна като мастило, виеше се като ленти на забрава между тежките тромави сгради. Други светлини се полюшваха по улиците, понесени от хора, тръгнали по работата си. Въпреки светлините обаче над града господстваше тъмнината.
След малко Брис промълви:
— Мисля си за Хул.
— Не бих могъл да те обнадеждя много. Стремежите на брат ни нямат нищо общо със самосъхранението. Според мен си е наумил, че скоро ще умре.
Брис кимна.
— И ако може — продължи Техол, — докато умира, ще повлече надолу колкото може повече от Ледер. Само поради тази причина някой трябва да го спре. Категорично.
— А отмъщението на тези убийци ще се очаква от мен — каза Брис.
— Не непременно. В края на краищата ти си верен преди всичко на краля.
— Дори повече, отколкото на семейството си?
— Е, да.
— Ако не направя нищо, ще се приеме за страхливост. По-лошото е, че не мисля, че бих могъл да се изправя срещу убийците на Хул, без да посегна към меча.
— Може би ще трябва, Брис — отвърна Техол и добави: — Разбира се, аз не съм толкова обвързан от такива забрани.
Брис го изгледа продължително.
— Готов си да отмъстиш за Хул?
— Разчитай на това.
След малко Брис се усмихна. Техол го погледна и кимна.
— Така е идеално, братко. Когато се изправиш срещу тях, покажи тази усмивка. Ще внуши ужас в сърцата им.
Брис въздъхна и отново се загледа към града.
— Външно тримата изглеждаме толкова различни…
— И сме различни — отвърна Техол. — Свежда се до начините, а всеки от нас си е хванал своята пътека. В същото време, уви, всички трябва да живеем с еднакво, особено неприятно наследство. — Сви рамене и придърпа нагоре провисналите си гащи. — Три камъка в един бързей. Всеки подложен на същата буйна вода, но всеки оформен различно, според естеството си.
— И кой от нас е пясъчникът?
— Хул. Той е най-изроненият от всички ни. Виж, ти си базалт.