Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Какви срещи?
— Мм, това-онова. И ако обичаш, моля те — никакви нахлувания повече през входната ми врата. Рано или късно ще се забележи, а това може да е лошо.
— Какво ядяхте двамата? — изведнъж попита Рисарх и сбърчи нос.
— Това-онова — отвърна Бъг.
— Хайде да си ходим — подкани Шанд приятелките си. — Ублала може случайно да се появи.
— Сигурен съм, че ще се появи — каза Техол и усмихнат придружи трите до прага. — Сега си поспете добре. Чака ви тежка работа.
Хеджун се извърна:
— „Карголив“? Хорул кой беше?
Шанд я дръпна навън.
Все още усмихнат, Техол придърпа завесата, затули входа и се обърна.
— Това мина добре.
— Рисарх имаше нож — рече Бъг. — Затъкнат в ръкава над китката.
— Тъй ли? Затъкнат?
— Да, господарю.
Техол отиде до стълбата.
— Вярвам, че и ти си имал ножове подръка.
— Никакви ножове нямам.
Техол се обърна.
— Какво? Добре де, къде са ни всичките оръжия?
— Никакви оръжия нямаме, господарю.
— Никакви? А имали ли сме изобщо?
— Не. Няколко дървени лъжици…
— А добре ли се оправяш с тях?
— Много.
— Е, значи всичко е наред. Идваш ли?
— След минутка, господарю.
— Хубаво. И гледай да попочистиш. Ужасна мръсотия е.
— Ако намеря време.
Ублала Пунг лежеше по очи на пода до леглото.
— Ублала, какво ти е?
— Нищо — отвърна приглушено гигантът.
— Какво правиш?
— Нищо.
— Е, скоро ще имаме гостенка, иска да се запознае с теб.
— Добре.
— Може би ще е добре за теб да се постараеш да й направиш добро впечатление — каза Техол.
— Добре.
— Това може да се окаже малко трудно, Ублала, ако продължаваш да лежиш така. Когато се качих, признавам, помислих, че си умрял. — Замълча, помисли малко и лицето му светна. — Знаеш ли, всъщност това може да се окаже добре…
Изскърцаха ботуши и Шурк Елале пристъпи от сенките.
— Това ли е той?
— Подрани.
— Тъй ли? О! Е, чакаш някой некромант да го съживи или какво?
— Щях, ако беше умрял. Ублала, хайде стани, ако обичаш. Искам да те запозная с Шурк Елале…
— Тя ли е умрялата? — попита той, без да помръдне. — Крадлата, дето се удавила?
— Вече имаш нещо против мен — отвърна унило Шурк.
— Още не сме стигнали до това — каза Техол. — Стани, Ублала. Шурк има някои, хм, потребности. Ти можеш да й ги задоволиш, а ти в замяна караш Шанд, Рисарх и Хеджун да напуснат…
— Защо да напускат? — изръмжа Ублала.
— Защото Шурк ще им каже.
— Аз ли?
— Вижте — каза раздразнено Техол, — и двамата не ми помагате така. Ставай, Ублала.
— Не е нужно — прекъсна го Шурк. — Само го обърни.
— О, добре. Много мило. Тъпо, но мило. — Техол клекна до Ублала, пъхна ръце под грамадния мъж и го надигна. Изпъшка, надигна още веднъж, но без резултат.
— Престани — каза със странен глас Шурк. — Така ще ме разсмееш. А точно сега смехът ще е скъп.
Проснат върху Ублала, Техол я изгледа отдолу.
— Скъп?
— Ами, всички тези подправки. Кажи ми, Ублала, какво видя, докато газеше по дъното на канала?
— Кал.
— Друго?
— Боклуци.
— Какво още? По какво стъпваше?
— Тела. Кости. Раци. Стари мрежи. Счупени грънци, мебели…
— Мебели? Вършеха ли работа? — попита Техол.
— Ами, имаше един стол. Но не сядах на него.
— Тела — повтори Шурк. — Да. Много тела. Колко дълбок е бил каналът първоначално?
Междувременно Бъг се беше качил и при този въпрос Техол се обърна към слугата си.
— Е? Ти трябва да знаеш, нали си инженер и прочие.
— Но аз само се преструвам на инженер — изтъкна Бъг.
— Тогава се престори, че знаеш отговора на въпроса на Шурк!
— Разправяха, че седем високи мъже можели да се покачат един върху друг на раменете си, прави, и последният ще може да протегне ръце нагоре и да стигне повърхността. Толкова, че да могат големи търговски кораби да минат по цялата му дължина.
— Не бях далече от повърхността — каза Ублала и се обърна, без да мисли за Техол, който изскимтя и тупна от другата страна. — Можех почти да я стигна — добави гигантът, стана и се изтупа от прахта.
— Това е голям боклук — подхвърли Бъг.
— Не лъжа.
— Не казах, че лъжеш.
— Е, кой тогава убива всички тези хора? — попита Шурк.
— Всичко това го оставете — каза Техол, докато се изправяше и пъшкаше. — Шурк Елале, позволи ми да ти представя Ублала Пунг. Разходката по канала е много приятна нощем, нали? В смисъл, не в него. Покрай него, просто за разнообразие. Идеално е за романтична разход…
— Смятам да ограбя имението на Джерун Еберикт — обърна се Шурк към Ублала. — Но има много скрити пазачи, с които трябва да се оправя. Можеш ли да им отвлечеш вниманието, Ублала Пунг?
Грамадният мъж се почеса по брадичката.
— Не знам. Нямам нищо против тях…
— Те не те харесват.
— Тъй ли? Защо?
— Без причина. Просто не те харесват.
— Тогава и аз не ги харесвам.
— Така казваш, но не виждам доказателство.
— Искаш доказателство? Добре. Да вървим.
Шурк пъхна ръка под мишницата му и го поведе към другия край на покрива.
— Ще трябва да скочиш на другия покрив. Не мисля, че можеш да го направиш, Ублала. Не и без шум поне.
— Мога пък. Ще ти покажа, че мога.
— Дай да видим…
Техол зяпна след тях, после се обърна към Бъг. Слугата сви рамене:
— Сложностите на мъжкия ум, господарю.