Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Какво? А, Турудал Бризад.
— Ах, да. Бедното блудно угрижено момче. Човек вижда толкова жалост в очите му, или в държането му поне.
— Нима?
— И какво каза?
— Говореше за вражда между вас и канцлера. Ъъъ, нова вражда.
— Има ли такава? За пръв път чувам.
— О! Значи няма.
— Не, момче. Сигурен съм, че има. Бъди така добър да понаучиш за нея и ще ми кажеш, нали?
Брис кимна.
— Разбира се, Цеда. Стига да мога. До това ли се свежда съветът ви?
— Да.
— Е, мога поне да ви помогна да слезете.
— О, не. Кой знае до колко още прозрения мога да стигна така.
— Можете също да загубите крайници или да получите припадък.
— Още ли си имам крайници?
Брис отиде под Цеда и намести лявото си рамо под бедрата му.
— Развързвам ви.
— Бъди сигурен, че ще повярвам на думата ти, момче.
— А аз смятам да си поприказвам с помощниците ви, щом приключа с канцлера.
— Само по-внимателно с тях, моля те. Ужасно забравят.
— След днешния ден едва ли ще ме забравят.
Трайбан Гнол крачеше напред-назад, стиснал ръце зад гърба си.
— Каква е готовността на военните, Финад?
Брис се намръщи.
— Преда Унутал Хебаз сигурно ще е по-подготвена да ви отговори на това, канцлер.
— Тя в момента е неразположена, затова искам да попитам вас.
Бяха сами в кабинета на канцлера. Отвън стояха на стража двама гвардейци. Горящите жертвени свещи излъчваха миризма на редки подправки от Коланс и придаваха на стаята смътно религиозна атмосфера. „Храм от златни монети, а този човек е върховният жрец…“
— Според указа армията и флотата трябва да се поддържат на ниво готовност, канцлер. С осигурени запаси продоволствие за пълносезонна кампания. Както знаете, договорите със снабдителите постановяват, че по време на конфликт нуждите на войската са с предимство пред тези на всички други клиенти. Тези договори, разбира се, се поддържат и ще бъдат строго наложени.
— Да, да, Финад. Но аз искам мнението на войник. Готови ли са кралските войници и способни ли са да водят война?
— Смятам, че да, канцлер.
— Ще ви държа отговорен за това мнение, Финад.
— Нямаше да се осмеля да го изкажа, ако не бях готов да застана зад него, канцлер.
Внезапна усмивка.
— Чудесно. Кажете ми, взехте ли си вече жена? Мисля, че не сте, макар да се съмнявам, че някоя девица сред благородничеството би се поколебала пред такъв късмет. Съществуват много унаследени дадености, с които човек трябва да преживява, Финад, и начинът, по който им отвръща, предопределя облика на живота му, независимо дали е мъж, или жена.
— Извинете, канцлер. За какво намеквате?
— Фамилната ви история е добре известна, Финад, и аз храня дълбоко съчувствие към вас, както и към злочестите ви братя. В частност към Хул, за когото изпитвам най-искрена тревога, предвид склонността му да се въвлича в съдбоносни неща, които, строго казано, не са негова грижа. Признавам, че се терзая за него, тъй като не бих искал да имам повод да скърбя за вас и близките ви.
— Струва ми се, че сте твърде щедър в попълването на списъка ви от грижи, канцлер. Колкото до „унаследените дадености“, е, те са си моя работа, нещо, което несъмнено ще признаете. Колкото до Хул, допускам, че му приписвате твърде много власт в тези неща…
— Нима си въобразявате, че ви правя скрито предупреждение? — Гнол махна пренебрежително с ръка и продължи да крачи. — Обиждате ме, ако допускате, че съм такъв глупак. Нима един ловец на тюлени предупреждава тюлена за мрежата, стягаща се около него? Едва ли. Не, Финад, с вас приключих. Бъдете уверен, че няма да хабя повече съчувствие към вас и братята ви.
— Радвам се да го чуя — отвърна Брис.
Последва злъчен поглед.
— Моля затворете вратата след себе си на излизане, Финад.
— Разбира се, канцлер.
Брис излезе в коридора и въздъхна. Нищо не беше успял да научи за загатнатата вражда между Гнол и Куру Кан. Май не беше постигнал нещо повече, освен да добави и себе си към списъка от врагове на канцлера.
Последва втора, по-дълбока въздишка.
Нищо не притежаваше от твърдата решимост на Хул. Нищо — от лукавството на Техол. Единственото, което имаше, бе умението да борави с меча. А колко струваше това, след като нападателите му прилагаха инсинуации и заплахи в някаква словесна игра с ножове? За да отворят рани, които времето не беше изцерило?
Осъзна с неохота, че му трябва съвет.
А това означаваше пореден дуел, този път — със собствения му брат.
Техол поне нямаше желание да наранява. „Блудния да го благослови, той май няма никакви желания.“