20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Ако ми се случи нещастие — каза дьо Бражелон.
— Ако бъда убит — каза дьо Гиш.
— Бъдете спокоен — казаха двамата едновременно. После се прегърнаха като братя, завиха се с мантиите
си и заспаха с тоя младежки, омаен сън, с който спят птиците, цветята и децата.
VII. ЕДНО ПИРУВАНЕ КАТО В МИНАЛОТО
Второто свиждане на някогашните мускетари не беше тържествено и заплашително като първото. Атос с винаги превъзхождащия си ум реши, че трапезата ще ги съедини най-бързо и най-добре; и докато приятелите му, плашейки се от неговата въздържаност и трезвост, не смееха да заговорят за едно от тия весели пирувания, уреждани някога в Пом дю Пен или в Парпайо, той предложи пръв да се съберат край добре наредена маса, да се отпуснат без стеснение и да се повеселят с това добро разбирателство, заради което едно време ги наричаха неразделните.
Предложението се хареса на всички и особено на д’Артанян, който жадуваше за сладостта и веселостта на разговорите от младостта, защото от дълго време острият му жив ум намираше недостатъчно удовлетворение, лоша храна, както сам той казваше. Портос, на път да стане барон, беше във възторг от случая да изучи от Атос и Арамис държанието и обноските на знатните хора. Арамис искаше да узнае от д’Артанян и Портос новините на Пале Роял и да си запази за всеки случай предани приятели, които едно време поддържаха свадите му с бързите си и непобедими шпаги.
Колкото за Атос, той беше единственият, който нито очакваше нещо, нито имаше какво да получава от другите и който действуваше само от скромно величие и чисто приятелство.
Уговориха се, че всеки ще даде точния си адрес и че при повикването на един от тях всички ще се съберат в прочутото заведение „Ермитаж“ на улица дьо ла Моне. Първата среща беше определена за следната сряда, точно в осем часа вечерта.
Действително в тоя ден четиримата приятели пристигнаха точно в определения час, макар да идваха от различни страни. Портос опитваше нов кон, д’Артанян беше сменен от караул в Лувър, Арамис бе посетил една от своите каещи се грешници в квартала, а Атос, който живееше на улица Генего, беше на две крачки оттам. И всички, за общо учудване, се срещнаха пред вратата на „Ермитаж“: Атос се зададе от Пон Ньоф, Портос — от улица дю Рул, д’Артанян — от улица де Фосе Сен Жермен л’Оксероа, Арамис — от улица дьо Бетизи
Първите думи, които си размениха четиримата приятели, бяха малко пресилени, може би защото всеки се мъчеше да вложи в тях повече чувство, и угощението започна някак си сковано, сухо. Виждаше се, че д’Артанян се насилва да се смее, Атос — да пие, Арамис — да разказва, Портос — да мълчи. Атос забеляза тая неестественост и заповяда, като най-сигурно средство, да донесат четири бутилки шампанско.
При тая заповед, дадена от Атос с присъщото му спокойствие, бръчките по лицето на гасконеца изчезнаха и челото на Портос се разведри.
Арамис се учуди. Той знаеше, че Атос не само вече не пие, но и че чувствува известно отвращение към виното.
Учудването му се удвои, когато видя, че Атос си наля пълна чаша и я изпи с предишния си ентусиазъм. Д’Артанян напълни и изпразни веднага чашата си. Портос и Арамис се чукнаха. За миг четирите бутилки бяха пресушени. Събеседниците сякаш бързаха да пропъдят по-скоРо задните си мисли.
За една минута това великолепно средство разпръсна и последното облаче в дъното на сърцата им. Четиримата приятели заговориха по-високо, като се прекъсваха един други и всеки на масата зае любимата си поза. Скоро — нещо невиждано! — Арамис разкопча две копчета на дрехата си; като видя това, Портос разкопча всичките.
Най-напред сраженията, дългите пътувания, получените и нанесените удари бяха предмет на разговора им. След това преминаха към глухата борба срещу оня, когото сега наричаха великия кардинал.
— Наистина — каза Арамис със смях, — достатъчно нахвалихме умрелите, да позлословим малко за живите. Бих искал да позлословя малко за Мазарини. Позволено
ли е?
— Разбира се — отговори д’Артанян, като избухна в смях, — разбира се. Разкажете историята си и аз ще ви ръкопляскам, ако тя е добра.
— Мазарини — каза Арамис — искал да се сприятели с един голям принц и го поканил да му изпрати условията, при които ще му позволи да има честта да дружи с него. Принцът, който изпитвал известно отвращение да преговаря с подобни ограничени хора, написал неохотно условията си и му ги изпратил. Три условия не се харесали на Мазарини и той предложил на принца да се откаже от тях за десет хиляди екю.
— О-хо-о! — извикаха тримата приятели. — Това не е много скъпо, и не е имало опасност, че предложението му ще бъде прието. И какво направил принцът?