20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Принцът го погледна с безкрайно недоверие.
— От каква народност си? — попита той. Пленникът каза няколко думи на чужд език.
— А-а, изглежда, че е испанец. Говорите ли испански, Грамон?
— Да си кажа правото, много малко, ваше височество.
— Л пък аз никак — каза принцът със смях. — Господа — прибави той, като се обърна към околните, — има ли някой между вас, който да говори испански и който да желае да ми бъде преводач?
— Аз говоря, ваше височество — каза Раул.
— А, вие говорите испански?
— Достатъчно, за да изпълня заповедите на ваше височество в тоя случай.
През цялото това време пленникът стоеше равнодушно, като че ли съвсем не разбираше за какво става дума.
— Негово височество ви пита от каква народност сте — каза младежът на най-чисто кастилско наречие.
— Jch bin ein Deutsher1 — отговори пленникът.
— Какво дрънка? — попита принцът. — Какво е това ново бърборене?
— Казва, че е немец, ваше височество — отвърна Раул. Но съмнявам се, защото изговорът му е лош и неправилен.
— Значи вие говорите и немски? — попита принцът.
— Да, ваше височество — отговори Раул.
— Достатъчно ли, за да го запитате на тоя език?
— Да, ваше височество.
— Разпитайте го тогава. Раул започна разпита, който само потвърди предположението му. Пленникът не разбираше или се преструваше, че не разбира казаното от Раул, а от своя страна Раул разбираше зле отговорите му — смес от фламандско и елзаско наречие.
——
1 Jch bin ein Deutscher (нем.) — Аз съм немец. — Б. пр.
Но въпреки всички усилия на пленника да се отклони от един редовен разпит, Раул позна по изговора му към коя народност принадлежи.
— Non siete Spagnuolo — каза той, — поп siete Tedesco, siete Italiano1
Пленникът трепна и захапа устни.
— А, това и аз го разбирам чудесно — каза принц дьо Конде и щом е италианец, аз сам ще продължа разпита. Благодаря ви, виконте — прибави принцът със смях, — от тая минута ви назначавам за мой преводач.
Но пленникът беше също така малко разположен да отговаря) на италиански, както и на другите езици; той искаше само да избегне въпросите. И така, той не знаеше нищо, нито броя на неприятеля, нито имената на командуващите, нито с каква цел се движи армията.
— Добре — каза принцът, който разбра причината за това незнание. — Тоя човек е бил заловен през време на грабеж и убийство; той би можал да откупи живота си, като говори, но не иска да говори; отведете го и го разстреляйте.
Пленникът побледня; двамата войници, които го бяха довели, го уловиха подръка и го поведоха към вратата, а принцът се обърна към маршал дьо Грамон и сякаш забрави дадената от него заповед.
Щом стигна до прага на вратата, пленникът се спря; войниците, които знаеха единствени заповедта на генерала, го поведоха насила.
— Една минута — каза пленникът на френски. — Готов съм да говоря, ваше височество.
— А-а! — забеляза принцът със смях. — Знаех, че ще се свърши с това. Аз имам чудесен начин да развързвам езиците; млади хора, възползувайте се от него, когато сами ще командувате.
— Но при условие — продължи пленникът, — че ваше височество ще се закълне да ме остави жив.
— Честна дума на благородник — каза принцът.
— Тогава питайте, ваше височество.
— Де мина армията през Лис?
——
1 Non siete Spagnuolo, non siete Tedesco, siete Italiano (итал.) — He сте испанец, не сте немец, вие сте италианец. — Б. пр.
— Между Сен Венан и Ербле.
— Кой я командува?
— Граф дьо Фуонсалданя, генерал Бек и лично ерцхерцогът.
— Колко е на брой?
— Осемнайсет хиляди души и трийсет и шест топа.
— Накъде отива?
— Към Ланс.
— Виждате ли, господа? — каза принцът, като се обърна с тържествуващ вид към маршал дьо Грамон и другите офицери.
— Да, ваше височество — рече маршалът, — вие отгатнахте всичко, което може да отгатне човешкият гений.
— Отзовете Льо Плеси, Белиевр, Вилкие и д’Ерлак — каза принцът, — съберете всички войски, които са отсам Лис, нека бъдат готови да потеглят тая нощ. Утре по всяка вероятност ще нападнем неприятеля.
— Но помислете, ваше височество — забеляза маршал дьо Грамон, — че като съберем всички налични сили, едва ще достигнем цифрата 13 000 души.
— Господин маршал — възрази принцът с възхитителен поглед, присъщ само на него, — големите битки се печелят с малки армии.
След това се обърна към пленника и каза:
— Отведете тоя човек и не сваляйте очи от него. Животът му зависи от сведенията, които ни даде: ако са верни, ще бъде свободен; ако ли не, ще бъде, разстрелян.