20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
След десет минути достигнаха развалините на стар замък, кацнали върху върха на един хълм, от който се откриваха всички околности. Само на четвърт левга се вижДаше изнемогващият Ланс, а пред него — цялата неприятелска армия.
С един поглед принцът обхвана цялото пространство от Ланс до Вими. За една минута изникна в ума му целият план на сражението, което на другия ден трябваше да спаси Франция за втори път от нашествието на неприятеля. Той взе молив, откъсна лист от бележника си и написа:
„Любезни маршале,
След един час Ланс ще бъде в ръцете на неприятеля. Елате при мен и доведете цялата армия. Аз ще бъда във Ванден и ще я разположа лично на позициите. Утре ще си възвърнем Ланс и ще разбием неприятеля.“
След това се обърна към Раул и каза:
— Господине, тръгнете с най-голяма бързина и предайте това писмо на господин дьо Грамон.
Раул се поклони, взе листа, слезе бързо от планината, метна се на коня си и тръгна в галоп.
След четвърт час се яви при маршала.
Част от войските беше пристигнала вече, останалата част трябваше да дойде всяка минута.
Маршал дьо Грамон застана начело на цялата налична пехота и кавалерия и тръгна по пътя за Ванден, като остави херцог дьо Шатийон да дочака и доведе останалата армия.
Цялата артилерия беше готова да тръгне веднага и потегли.
В седем часа вечерта маршалът пристигна на срещата. Принцът го чакаше. Както той беше предвидял, Ланс падна в ръцете на неприятеля почти веднага след заминаването на Раул. Прекъсването на топовните гърмежи извести за това събитие.
Зачакаха нощта. В настъпващия мрак пристигаха едни след други исканите от принца войски. Беше дадена заповед да не бият барабани и да не свирят тромпети.
В девет часа се беше стъмнило съвсем. Но равнината все още тънеше в дрезгавина. Потеглиха мълчаливо. принцът водеше колоната.
Отвъд селото Оне армията забеляза Ланс: дветри къщи горяха и до войниците долиташе глух шум, който известяваше за агонията на един град, превзет с пристъп.! Принцът показа на всеки поста му: маршал дьо Грамон трябваше да заеме левия фланг и да се опре на Мерикур; херцог дьо Шатийон образуваше центъра; а самият принц заемаше десния фланг, пред Оне.
На другия ден, през време на битката, разположението на войските трябваше да остане същото. Всеки, като се събуди, трябва да бъде на мястото, където ще действува.
Придвижването на войските се извърши в най-дълбока тишина и с най-голяма точност. В десет часа всички бяха на местата си, а в десет и половина принцът обиколи постовете и даде заповеди за следния ден.
Началниците получиха заповед да следят най-много за три неща, които трябваше да бъдат спазвани най-строго от войниците.
Първо, различните корпуси да вървят равномерно, та кавалерията и пехотата да бъдат на една линия и да се спазват интервалите.
Второ, нападенията да се вършат ходом.
Трето, да се предостави на неприятеля да стреля пръв.
Принцът даде граф дьо Гиш на баща му и задържа дьо Бражелон при себе си; но двамата младежи поискаха позволение да прекарат нощта заедно, което им се разреши.
За тях опънаха палатка при палатката на маршала. Макар че денят беше уморителен, нито единият, нито другият чувствуваше нужда да спи.
Освен това навечерието на една битка е важен и тържествен момент дори за старите войници, а още повече за двама младежи, които за първи път щяха да видят това страшно зрелище.
В навечерието на битката се мисли за хиляди неща, които са забравени дотогава и които се събуждат сега в паметта. В навечерието на битката равнодушните един към други хора стават приятели, а приятелите — братя.
От само себе си се разбира, че ако в дъното на сърцето се крие по-нежно чувство, това чувство стига съвсем естествено до най-големи размери.
Навярно поотделно, двамата младежи изпитваха такова чувство, защото всеки седна в един край на палатката и започна да пише на коленете си.
Посланията бяха дълги, четирите страници се покриха една след друга с дребни, гъсто написани букви. От време на време двамата младежи се поглеждаха с усмивка. Те се разбираха без думи; тия две нежни, мили създания бяха родени да се разбират мълчаливо.
Като свършиха писмата, всеки сложи своето в два плика, така че никой не можеше да прочете адреса, без да разкъса първия плик. След това двамата се приближиха един до друг и с усмивка си размениха писмата.