20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Но защо не се обърнете към вашата сестра, кралица та? — попита младото момиче.
— Уви, сестра ми, кралицата, не е вече кралица, дете мое, и от нейно име царува друг. Един ден ще разберете
това.
— Е, тогава към краля, вашия племенник. Искате ли да поговоря с него? Мамо, вие знаете колко ме обича.
— Уви, кралят, моят племенник, не е още крал и сам той — вие знаете добре това, Лапорт ни го е казвал много пъти — търпи лишения във всичко.
— Тогава да се обърнем към бога — каза младото момиче.
И коленичи до майка си.
Тия две жени, които се молеха така на едно и също богомолско столче, бяха дъщерята и внучката на Анри IV. жената и дъщерята на Чарлз I.
Те довършваха двойната си молитва, когато една монахиня почука тихо по вратата на килията.
— Влезте, сестро — каза по-възрастната от жените, ка то изтри сълзите си и стана.
Монахинята полуотвори почтително вратата.
— Нека ваше величество благоволи да ме извини, ако прекъснах благочестивите мисли — каза тя. — В приемната чака един чуждестранен благородник, който пристига от Англия и желае да има честта да предаде писмо на ваше величество.
— О, писмо! Писмо от краля може би! Известия от баща ви, без съмнение! Чувате ли, Анриет?
— Да. госпожо, чувам и се надявам.
— Кой е тоя господин?
— благородник на четиридесет и пет-петдесет години.
— Името му? Каза ли си името?
— Милорд Уинтър.
— Милорд Уинтър! — извика кралицата. — Приятелят на мъжа ми! О, поканете го, поканете го!
И като изтича към пратеника, тя му стисна горещо ръката.
Щом влезе в килията, лорд Уинтър коленичи и подаде на кралицата писмо, навито и поставено в златен калъф.
— Ах, милорд — извика кралицата, — вие ни носите три неща, които много отдавна не сме виждали: злато, предан приятел и писмо от краля, нашия съпруг и господар.
Лорд Уинтър се поклони отново, но не можа да отговори — толкова дълбоко беше развълнуван.
— Милорд — каза кралицата и посочи писмото, — вие разбирате, че бързам да узная съдържанието на това
писмо.
— Аз ще се оттегля, всемилостива господарке — рече лорд Уинтър.
— Не, останете — възрази кралицата, — ще го прочетем пред вас. Не разбирате ли, че искам да ви питам за хиляди неща?
Лорд Уинтър отстъпи няколко крачки и застана мълчаливо.
Между това майката и дъщерята се оттеглиха при отвора на един прозорец — дъщерята се облегна върху ръкаТа на майка си — и двете зачетоха следните редове:
„Кралице и мила съпруго,
Ето ни пред развръзката. Всички сили, които ми е оставил бог, са съсредоточени в лагера при Нейзби, откъдето ви пиша набързо. Тук очаквам армията на моите разбунтувани поданици и ще воювам за последен път срещу тях. Ако изляза победител, борбата ще продължи; ако бъда победен, загубен съм безвъзвратно. В тоя последен случай (уви, при положението, в което се намирам, трябва да се предвиди всичко!) ще се опитам да достигна бреговете на Франция. Но ще могат ли, ще поискат ли да приемат там един нещастен крал, който ще донесе такъв гибелен пример в страна, вълнувана вече от граждански раздори? Вашата мъдрост и вашата любов ще ми бъдат водач. Носителят на това писмо ще ви каже, кралице, онова, което не мога да доверя на прищявката на случая. Той ще ви обясни какво очаквам от вас. Поръчвам му да предаде също благословията ми на моите деца и безкрайната ми любов на вас, кралице и мила съпруго.“
Писмото беше подписано вместо „Чарлз, крал“ — „Чарлз, още крал“.
Лорд Уинтър, който следеше израза на лицето у кралицата, докато четеше това тъжно послание, забеляза все пак, че в очите й светна лъч от надежда.
— Нека не бъде вече крал! — извика тя. — Нека бъде победен, изгонен, заточен, но само да е жив! Уви, сега тронът е много опасно място, за да желая да остане на него. Но кажете ми, милорде — продължи кралицата, — не крийте нищо от мене. Какво е положението на краля? Наистина ли е така безнадеждно, както си мисли той?
— Уви, всемилостива господарке, дори по-безнадеждно, отколкото сам си мисли. Доброто сърце на негово величество не разбира омразата; честната му душа не подозира измяната. Англия е обзета от умопомрачение, което, страхувам се, няма да мине без кръв.