Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И Амнон каза на Тамар: занеси ястието във вътрешната стая и аз ще хапна от твоите ръце. Тамар взе питките, що бе приготвила, и ги занесе на брата си Амнона във вътрешната стая.
И когато тя му сложи да яде, той я хвана и й каза: дойди, легни с мене, сестро.
Но тя каза: не, братко, недей ме безчести, защото тъй се не постъпва у израиля; не извършвай това безумие.
И аз къде ще се дяна с безчестието си? И ти, ти ще бъдеш безумник у израиля; поговори с царя; той не ще откаже да ме даде на тебе.
Но той не рачи да чуе думите й, надви я и я изнасили, и лежа с нея.
Сетне Амнон я намрази твърде много, тъй че омразата му към нея беше по-силна от любовта, която имаше той към нея; и Амнон й каза: стани, върви си.
А Тамар му каза: не (братко), да ме изпъдиш е по-голямо от първото зло, що ми стори. Но той не искаше да я слуша.
И повика момъка си, който му слугуваше, и каза: изпъди тая навън и заключи вратата подире й“ (II Царства, гл. 13, ст. 8–17).
Как намирате това, читателю? За една „свещена“, продиктувана от самия бог книга, това е много сполучлив анекдот, нали?
„Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана главата си с ръце и тъй вървеше и викаше“ (ст. 19).
Авесалом, който като нея бил роден от Мааха, четвъртата жена на Давид, оставил след себе си „дългокоса“ слава. Това е още едно от библейските действуващи лица, прочути благодарение на гривата си: по дългите си коси той надминавал Самсон и Самуил. Като научил за изнасилването на Тамар, Авесалом се опитал отначало да я утеши. Ние цитираме:
„Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро: той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа“ (ст. 20).
Въпреки тия добри думи Тамар си остава безутешна. Що се отнася до Давид, когато научил какво е разбирал Амнон под вкусно блюдо от Тамар, той се разгневил много, но гневът му бързо утихнал: нали и самият Давид не е бил чужд на такива грешки.
„Авесалом пък не говори с Амнон ни лошо, ни добро; той намрази Амнона“ (ст. 22). Авесалом крил омразата си цели две години (ст. 23). След изтичането на това време, когато стрижели на Ваал Хацор овцете му, той уредил по тоя повод голямо пиршество, на което поканил и братята си, между тях и Амнон. Кръвосмесителят насилник се напил и в пияно състояние бил убит (ст. 24–29).
„Да спиш със сестра си, това е ужасно безчестие — казва Волтер. — Ужасно грубо е да я прогониш след такова оскърбление. Но да убиеш предателски брат си, като го поканиш на угощение при себе си — това несъмнено е не по-малко престъпление.“
Всички братя на Авесалом, свидетели на това братоубийство, бързо станали от трапезата и побягнали с мулетата си, сякаш всеки от тях се е боял да не сподели участта на Амнон.
Тук за пръв път в еврейската история се срещат мулета. Един богослов, който страдал от манията да придава необикновен смисъл дори на събития, съвсем лишени от такъв — все тоя наш стар познайник, неуморимият Калмет, — в коментариите си на Библията сочи, че „в Палестина мулетата не са резултат от кръстосване на магарета с кобили, но се раждат от самци и самки мулета“ (!).
Тая неочаквана новина възбужда смях у Волтер, който отговаря на бенедиктинеца: „Калмет възпроизвежда тук мнението на Аристотел; но той, разбира се, би направил много по-добре, ако се посъветваше с някой скотовъдец. Ние знаем няколко пътешественици, които твърдят, че Аристотел е грешал, а заедно с него и почтеният отец Калмет. В наши дни нито един природоизпитател вече не би повярвал, че съществува самостоятелна порода мулета. Магарето може да даде добро муле от кръстосване с кобила. Но природата тук и спира, защото самото муле не притежава способност да произвежда потомство. Пита се, защо провидението му е дало органи за възпроизвеждане? Казват, че то нищо не прави без цел. При все това най-безполезната вещ в света — това са възпроизводните органи на мулето. Те му са нужни не повече, отколкото на мъжа ненките, които също съществуват само за вид.“
Давид дълго оплаквал Амнон и не скривал, че порицава Авесалом за убийството. Ето защо Авесалом емигрирал: той намерил убежище в гесурското царство при дядо си и преживял там три години. Иоав прибягнал до хитрост, за да го извика обратно. Това му се удало и той го довежда в Иерусалим. Но Давид не искал да види сина си.
„Между всички израилтяни нямаше такъв хубавец като Авесалом, и толкова похваляван като него; от ходилото на нозете до върха на главата му у него нямаше недостатък.