Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Аха — промърмори Трр-гилаг: мислите му очевидно бяха някъде другаде. — Трр-мезаз, трябва ни поне един оцелял от този кораб. Според моята теория за човешката агресия трябва да съществуват измерими метаболитни промени, когато двама или повече човеци се намират в непосредствена близост един до друг. За съжаление до момента не разполагаме с подобна информация.
— Зная — рече Трр-мезаз и погледна старейшината с крайчеца на окото си. — Давам си сметка също така колко важно е това за успешния изход на войната. Не ми ли каза, че това били точните думи на Върховния?
— Да, казах ти — потвърди Трр-гилаг и погледна намръщено брат си. Трр-мезаз премигна два пъти — уговорен още от детството им сигнал, който използваха, когато се налагаше да мамят родителите си. Лицето на Трр-гилаг се проясни. — Да, той наистина каза, че това е единствената възможност да открием и използваме слабост във врага — рече той, вече влязъл в играта. — А може би дори да преобърнем хода на войната.
— Да се надяваме, че е така. — Трр-мезаз погледна към старейшината, която все още чакаше да предаде съобщението на корабния командир Фмм-клоф. — Какво каза командирът?
— Само за миг, ако обичате — промърмори объркано старейшината и изчезна.
— Добре изиграно — промърмори с нескрито възхищение Клнн-вавги. — Кланът Гхуурр е един от ярките поддръжници на Върховния вожд.
— Което е вярно, вярно е — потвърди Трр-гилаг.
— Толкова по-добре.
Старейшината изникна отново.
— Корабният командир Фмм-клоф нареди веднага да приготвят транспортен съд с един отряд войници — обяви той. — Напускат орбита веднага щом е възможно.
— Чудесно — каза Трр-мезаз. — Предупредете ги да не се приближават към крепостта на хората-завоеватели.
— Подчинявам се.
Той изчезна.
— Втори, съветвам те да се приготвиш за нови гости — обърна се Трр-мезаз към Клнн-вавги. — Ако имаме късмет, ще са тук до един тентарк.
(обратно)„Истинско удоволствие — мислеше си парлимин Джейси Вандайвър, докато поемаше втората чаша с черешов чай, — е да откриеш най-сетне някой, който знае как трябва да се отнася към един севкоордски парлимин“. Нищо общо с помпозните и шумни идиоти в парламента, които си шепнеха и заговорничеха зад гърба му, дори с членовете на собствената му канцелария, които му се усмихваха подмазвачески и се бояха от гнева му.
Но тук — тук всичко бе съвсем различно — като мъгла от слънце, като свеж повей след престой в непроветрено помещение.
— Надявам се, че чаят ви допада — каза любезно Паалликко, след като мрачанецът, поднесъл напитката, се отдалечи заднешком, свел почтително глава.
— Чаят е чудесен — каза Вандайвър и сръбна. — Някакви сведения за Бронски и Кавана?
— Все още не, за жалост. — В гласа на Паалликко се долови искрено съжаление. Той погледна за миг към монитора на масата и поклати глава. — Продължават да претърсват хотелските регистри. Моля да бъда извинен за закъснението.
— Няма нищо. — Вандайвър махна успокоително с ръка. Защо да не си позволи малко великодушие, след като го заобикаляха с подобно внимание? — Всъщност аз съм този, който трябва да ви се извини. Един от агентите ми трябваше да следи Кавана, но го е изпуснал по най-идиотски начин. Ценя високо усилията, които полагате, за да ми помогнете за нещо, което едва ли е ваша грижа.
— Напротив, парлимин Вандайвър — възрази кротко Паалликко. — Всичко, което безпокои човек с вашето положение и ранг, е грижа и на мрачанците. Кажете ми, имате ли някаква представа в какво може да се е забъркал лорд Кавана?
— Доколкото знам, всичко, в което се забърква Кавана, заслужава да бъде държано под наблюдение — отвърна Вандайвър и отново надигна чашата. — Нямате представа какъв човек е.
— Мисля, че имам известна представа — рече Паалликко. — Макар че едва ли е толкова добра, колкото вашата. Имах възможността да кръстосам пътя си с неговия при последното му посещение на Мра-плиг.
— Така ли? — Вандайвър повдигна вежди. — И на вас ли е създавал неприятности?
— В известен смисъл — отвърна с почти мъркащ глас мрачанецът. — Но не чак такива, каквито се надяваше.
— Такъв си е Кавана — изсумтя Вандайвър. — Мра-миг не беше ли мястото, където са се сблъскали с Бронски?
— Да, точно така — промърмори Паалликко. — Безкрайно сме ви благодарни, парлимин Вандайвър, задето насочихте вниманието ни към офицер за свръзка Питър Бронски. — Той отново погледна монитора. — Ах! Приключили са с проверката на хотелите. Никаква информация за офицер Бронски, нито за лорд Кавана. Започват да претърсват наетите машини.