Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Речта на Бухарцев явно се хареса на посланика, той се усмихна и кимна. А Доронин ни в клин, ни в ръкав попита:
— А можете ли да кажете, Мстислав Николаевич, чии къщи са по-чисти — на нашите селяни или на японските?
— Какво общо има това? — намръщи се Бухарцев.
— Японците казват: „Ако в дома е чисто, значи правителството е стабилно и уважавано.“ А у нас, господа сънародници, къщите са мръсни, при това много мръсни, господа. Мръсотия, пиянство и палеж на господарските владения. При нас, почитаеми господа, има бомбаджии. Нашата младеж смята за добър тон фрондьорството, а при японците за добър тон се приема патриотизмът и уважението към властта. Колкото до разликата в телосложението, това подлежи на промяна. Ние казваме „здрав дух в здраво тяло“. А японците са убедени в противното. И аз, да си призная, в това отношение съм съгласен с тях. При нас четири пети от населението са неграмотни, а те приемат закон за всеобщото образование. Споменахте преди малко бюджета, че сме били имали десет пъти повече пари. Затова пък японците отпускат една трета от държавните приходи на Министерството на просветата. Скоро всички тукашни деца ще ходят на училище. Патриотизъм, здрав дух, просвета — ето ви кулинарната рецепта, при която „проскубаната котка“ много бързо пораства и се превръща в тигър. А не забравяйте и главното японско съкровище, което при нас се среща, уви, твърде-твърде рядко. Нарича се „достойнство“.
Почудата на посланика бе видима.
— В какъв смисъл, прощавайте?
— В най-прекия от преките, ваше превъзходителство. Япония е страна на учтивостта. Тук всеки, дори и най-бедният, се държи с достойнство. Няма по-страшна заплаха за японеца от това да загуби уважението на околните. Да, днес е изостанала, мизерна страна, но тя е стъпила на здрава основа и затуй ще постигне всичко, към което се стреми. И това ще се случи много по-бързо, отколкото си мислим.
Бухарцев не пожела да продължава спора, той само изгледа усмихнат посланика и красноречиво разпери ръце.
Тогава негово превъзходителство изрече тежката си дума:
— Всеволод Виталиевич, аз ви ценя високо като прекрасен познавач на Япония, но ми е известно също така, че лесно се палите. Прекалено дългото пребиваване на едно място има и своите отрицателни страни, човек започва да гледа на ситуацията с очите на туземците. Понякога това е полезно, но не прекалявайте, не прекалявайте. Покойният Окубо повтаряше, че няма да го убият, докато е нужен на страната си. Подобен фатализъм ми е близък, аз се придържам към същото мнение и смятам, че щом Окубо вече го няма, значи той е изчерпал ползата, която е носил. Прав сте, като казвате, че сега политическият курс на Япония ще се промени. Но е прав и Мстислав Николаевич: тая азиатска страна не притежава и не може да притежава потенциал да бъде велика сила. Възможно е тя да стане влиятелна и активна сила в Далекоизточната зона, но пълноценен играч — никога. Тъкмо това смятам да изложа в доклада си до негова светлост господин канцлера. И най-важният въпрос днес трябва да звучи така: по чия свирка ще играе занапред Япония — руската или английската — барон Корф въздъхна тежко. — Боя се, че няма да ни е леко в това съперничество. Британците държат по-силни карти. А ние на всичко отгоре вършим непростими грешки — гласът на негово превъзходителство, неутрално-монотонен до момента, стана строг и дори рязък. — Ами че да вземем дори историята с преследването на фалшивите убийци. Целият дипломатически корпус шушука, че Окубо е станал жертва на руски интриги. Нарочно сме били насочили полицията към някакви дрипльовци, докато истинските убийци необезпокоявани са подготвяли своя удар. Сутринта по време на тениса германският посланик с тънка усмивчица небрежно ме попита: „Окубо май престана да ви бъде полезен?“ Аз се смаях. Казвам: „Ваше сиятелство, откъде тия сведения?“ Оказва се, че Булкокс рано-рано се отбил при него. Ех, тоя Булкокс! Не му стига, че Британия се отърва от основния си политически опонент, а иска да хвърли и вината за това върху Русия! И вие неволно подпомагате машинациите му, господа йокохамци!