Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Здравейте, инспекторе. Да не се е…
Внезапно японецът се стовари на пода. Подпря се с длани, челото му глухо удари върху килима.
Ераст Петрович захвърли салфетката и скочи.
— Какво става?!
— Бяхте прав да не ми гласувате доверие — отсечено произнесе Асагава, без да отлепя глава от килима. — Аз съм виновен за всичко. Министърът загина по моя вина.
Въпреки изпълнената с разкаяние поза инспекторът говореше ясно, отчетливо, без тежкотоварни учтиви формули, толкова характерни за него при обикновен разговор.
— Моля? Я стига с тия ваши японски ц-церемонии! Ставайте!
Асагава не стана от пода, но поне изправи торс, постави ръце на коленете си. Очите му — Фандорин видя съвсем ясно — пламтяха с упорита неистова светлина.
— Първоначално бях оскърбен. Мислех си: как смеят да подозират японската полиция! Изтичането на информация със сигурност е станало от тях, чужденците, защото при нас има ред, а при тях няма. Но днес, когато катастрофата се случи, очите ми се отвориха. Рекох си: сержант Локстън и руският вицеконсул са могли да се изтърват пред някого, пред когото не е трябвало, и за свидетеля на убийството, и за засадата в годауна, и за отпечатъците от пръсти, но откъде биха могли да знаят кога точно е снета охраната и накъде ще тръгне министърът на сутринта?
— Говорете, говорете! — подкани го Фандорин.
— Ние с вас издирвахме трима сацумци. Но затворниците са подготвили удара си грижливо. Имало е още една група, от шестима убийци. А може да е имало и други, резервни. Защо не? Министърът имаше предостатъчно врагове. Тук е важно друго: всички тия фанатици, колкото и да са били, са насочвани от един център и са действали съгласувано. Някой ги е снабдявал с най-точни сведения. Щом министърът приема да го пазят, убийците се спотаяват. И нанасят удара веднага щом негово превъзходителство напуска резиденцията си без охрана. Какво означава това?
— Че заговорниците черпят сведения от най-близкото обкръжение на Окубо.
— Точно така! От някого, който стои по-близо до него, отколкото ние с вас! И щом си дадох сметка за това, всичко си дойде на местата. Помните ли езика?
— Кой език?
— Отхапания! Не ми даваше мира. Помня, че много добре проверих хамито, въженцето си беше наред. Семуши не би могъл да го прегризе, нито пък е могло да се развърже само — моите възли не се развързват… Сутринта отидох в полицейския склад, където се съхраняват уликите и веществените доказателства по случая с бандата на Сухоръкия: оръжие, използвани предмети, изобщо всичко, чрез което се опитваме да установим личността им и да напипаме връзките им. Разгледах хамито най-внимателно. Ето го, погледнете.
Инспекторът извади от джоба си дървения мундщук с висящи връзки.
— Въжето е срязано! — възкликна Фандорин. — Но как е могло да стане?
— Спомнете си как се случи — Асагава най-сетне се изправи на крака, застана до него. — Аз бях дошъл при вас, стояхме ето така и разговаряхме. Вие ме помолихте за прошка. А той се забави при Гърбавия, преструваше се, че проверява как е вързан. Спомняте ли си?
— Суга?! — прошепна титулярният съветник. — Не е възможно! Та той беше с нас, рискува живота си! Бляскаво разработи и проведе операцията!
Японецът се усмихна горчиво:
— Естествено. Искал е да присъства и да се увери, че нито един от заговорниците няма да падне жив в ръцете ни. Спомняте ли си как Суга излезе от храма, посочи Гърбавия и изкрещя: „Хами!“ Направи го, понеже Семуши се бавеше, не можеше да се реши…
— Това е само предположение — поклати глава титулярният съветник.
— И това също ли е предположение? — Асагава посочи прерязаното въже. — Само Суга е бил в състояние да го направи. Почакайте, Фандорин-сан, още не съм ви казал всичко. Дори след като разполагах с такова страшно, необоримо доказателство, аз пак не можех да повярвам, че вицеинтендантът на полицията е способен да извърши такова престъпление. Та това е нещо невъобразимо! Затова отидох в Токио, в полицейското управление.
— З-защо?
— Началникът на канцеларията е стар приятел на баща ми, също бивш йорики… Отидох при него и казах, че съм забравил да копирам за архива си едно от донесенията, които бях изпращал на господин вицеинтенданта.
Фандорин наостри уши:
— Какви донесения?
— Трябваше незабавно по нарочен пратеник да докладвам на Суга за всяка наша среща, за всяко съвещание. Такава беше заповедта и аз неотклонно я изпълнявах. Всичко на всичко съм изпратил осем донесения. Но когато началникът на канцеларията ми даде папката с преписката, открих вътре само пет рапорта. Липсваха три: в единия ставаше дума за това, че вашият слуга е видял предполагаемия убиец; в другия — за засадата пред годауна; в третия съобщавах, че в общинската полиция се пазят пръстови отпечатъци на тайнствения шиноби…