Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Суга приклекна над сухоръкия, потърси пулса на врата му и безнадеждно махна с ръка.
— Хами е необходимо, за да не отхапе пленникът езика си — довърши вместо началника си Асагава. — Не е достатъчно да заловиш такива врагове живи. Трябва и да не допуснеш да умрат.
Фандорин мълчеше потресен. Беше го срам и не само за това, че небрежно бе вързал важния престъпник. Повече се срамуваше от друго.
— Трябва да ви съобщя нещо, инспекторе — каза той смутен и дръпна Асагава настрани.
При единствения жив пленник остана вицеинтендантът. Той провери добре ли са затегнати възлите. Увери се, че всичко е наред, и влезе да огледа храма.
Междувременно Фандорин, заеквайки повече от друг път, призна пред инспектора своето коварство. Разказа му и за смолата, и за подозренията си по адрес на японската полиция.
— Знам, че ви с-създадох много неприятности, злепоставих ви п-пред началството. Моля да ми простите, да не ми се сърдите…
Асагава го слушаше безизразно, само потрепващите му устни издаваха някакво вълнение. Ераст Петрович бе готов да изслуша резки и съвсем заслужени упреци, но инспекторът го учуди.
— Можехте да не признаете нищо — рече той тихо. — Аз нямаше никога да науча истината и вие бихте си останали безупречният герой. Но проявихте още по-голямо мъжество да си признаете. Приемам извиненията ви.
Той се поклони тържествено и Фандорин отвърна със същия поклон.
От храма излезе Суга, който държеше три вързопчета.
— Нищо друго не намерих — каза той. — После майсторите на обиска ще огледат по-грижливо. Може да открият някое скривалище. Много ми е интересно кой е помагал на тия злодеи, кой ги е снабдил с нови мечове. О, да, има за какво да си поприказваме с господин Семуши! Ще го разпитам лично — и вицеинтендантът се ухили толкова кръвожадно, че Ераст Петрович се усъмни дали разпитът ще се води в съответствие с нормите на цивилизацията. — Всички ни очакват награди, а вас, Фандорин-сан, висш орден. Може би дори… Миро! — кресна изведнъж генералът, сочейки Семуши с пръст! — Хами!!!
Титулярният съветник видя, че запушалката вече не стърчи между зъбите на Гърбавия, а е увиснала на въженцата. Инспекторът се втурна към пленника, но закъсня — оня зейна широко, събра челюстите си с ръмжене и върху голите му гърди бликна гъст червен поток.
Чу се кански рев, после конвулсивно бълбукане. Суга и Асагава отвориха устата на самоубиеца, напъхаха в нея парчета дрехи, но беше ясно, че няма да могат да спрат кръвта. След пет минути Семуши спря да стене и се кротна.
Асагава представляваше жалка гледка. Той се кланяше ту на началника си, ту на Фандорин, обясняваше, че умът му не побира как арестуваният е успял да прегризе въжето, че сигурно въжето е било недостатъчно здраво вързано и това е негова лична вина — не го е проверил като хората.
Генералът го послуша известно време и махна с ръка. Гласът му звучеше утешително, Фандорин разпозна думата „акунин“.
— Винаги съм твърдял, че истинския злодей не можеш го хвана жив, колкото и да се стараеш — сам преведе думите си Суга. — Щом човек има здрава хара76, нищо не можеш да му сториш. Но задачата бездруго е изпълнена. Как ли ще се зарадва министърът, вече му омръзна до смърт да седи под ключ. За тия пет дни и той се измъчи, и всички нас изтормози. Великият човек е спасен, за което Япония ще е благодарна на Русия и лично на вас, господин вицеконсул.
Тая вечер Ераст Петрович изневери на принципите си и се прибра с „птица тройка“, теглена от трима рикши. След всички емоционални и физически изпитания титулярният съветник бе останал без сили. Той не знаеше кое го е изтощило повече — кървавата гледка на двете самоубийства или почти двата часа плевене, но заспа веднага щом седна в курумата и успя само да смотолеви:
— Ще спя цяла нощ и цял ден, и следващата нощ…
Екипажът, който връщаше към консулството триумфаторите, представляваше наистина необичайна картина: в средата хъркаше деловодителят Сирота с жакет и папийонка; от двете страни на тоя достоен господин, отпуснали глави върху раменете му, спяха двама полуголи селяни, единият от които бе оплескан от горе до долу със засъхнала тор.
Но уви, на Ераст Петрович не бе съдено да спи цяла нощ, цял ден и още една нощ.
В единайсет часа сутринта мъртвешки спящият консул бе грубо събуден от непосредствения си началник.
Бледият разтреперан Всеволод Виталиевич лисна Фандорин със студена вода, допи останалата в чашата течност и прочете на глас спешната депеша, току-що доставена от посолството:
76
Хара — тук: пъп, център на живота и смъртта. — Б.пр.