Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Сега вече инспекторът като че ли беше казал всичко, което имаше да казва. Известно време в стаята цареше мълчание: Фандорин размишляваше съсредоточено, Асагава чакаше резултата от тия размисли.
— А защо дойдохте с тая информация при мен, а не при интенданта на полицията?
Асагава явно бе предвидил такъв въпрос и предварително бе готов с отговора.
— Интендантът на полицията е незначителен човек, държат го на тоя пост само заради гръмката му титла. Освен това… — японецът посърна, личеше си, че му е трудно да говори такива неща пред чужденец — откъде да знам кой още участва в тоя заговор. Дори в полицейското управление някои открито говорят, че сацумците може да са държавни престъпници, но все пак са герои. Шушука се даже, че Окубо си го е заслужил. Това е първата причина, поради която реших да се обърна към вас…
— А втората?
— Че ме помолихте за прошка вчера, макар че можехте да не го правите. Вие сте искрен човек.
В първия момент титулярният съветник не проумя какво общо има неговата искреност, но после предположи, че е въпрос на превод. Вероятно същината на незнайното качество, толкова високо ценено от японците, не може да се предаде достатъчно добре нито с английските думи „sincere man“, употребени от Асагава, нито с руското „искрен човек“, както деловодителят Сирота бе нарекъл Пушкин, маршал Сайго и доктор Туигс. Може би означава „истински“, „прям“? Да не забрави да попита Всеволод Виталиевич…
— И все пак не разбирам защо идвате при мен — каза Ераст Петрович. — Какво можем да променим оттук нататък? Господин Окубо е мъртъв. Неговите противници се наложиха и занапред те ще определят политиката на вашата държава.
Асагава бе слисан.
— Как така „какво можем да променим“? Аз не зная нищо за политиката, това не е моя работа, аз съм полицай. Полицаят е човек, който е необходим, за да не остават ненаказани злодеянията. Държавната измяна, заговорът и убийството са тежки престъпления. Суга трябва да отговаря за тях. Ако не успея да го накажа, значи не съм истински полицай. Това, както казвате вие, първо. После второто: Суга ми нанесе тежко оскърбление, той ме изкара глупаво котенце, което преследва панделката, завързана на конец. Един искрен човек не позволява на никого да се държи с него по този начин. И така, ако престъплението на Суга остане ненаказано — аз, първо, не съм полицай и, второ, съм неискрен човек. Какъв ще бъда тогава, ако мога да попитам?
Не, на нашия език „sincere man“ ще е „човек на честта“, досети се титулярният съветник.
— Да не искате да го убиете?
Асагава кимна:
— Да, много искам. Но няма да го убия. Защото съм полицай. Полицаите не убиват престъпниците, те ги изобличават и ги предават в ръцете на правосъдието.
— Отлично казано. Само че как точно да стане?
— Не знам. И това е третата причина, поради която идвам при вас. Ние, японците, сме предсказуеми, ние винаги действаме по правилата. В това е нашата сила и нашата слабост. Аз пък съм потомствен йорики и затова съм двойно повече японец. Баща ми от най-крехка възраст ми е повтарял: „Действай според закона, всичко останало не е твоя работа.“ Така съм живял досега, понеже не умея да живея другояче. А вие сте устроен по друг начин — пролича си от историята с бягството на Гърбавия. Вашият мозък не е окован от правилата.
Което едва ли трябва да се възприема като комплимент, особено в устата на японец, рече си Ераст Петрович. Но инспекторът безусловно беше прав поне в едно: не бива да позволяваш да те водят за носа, а коварният Суга бе постъпил с ръководителя на консулското разследване тъкмо така. Коте, пред което се подръпва панделка на конец?
— Ще видим ние кой кого — промълви Фандорин на руски.
— Опознах ви достатъчно — продължи Асагава. — Вие ще мислите за вицеинтенданта Суга и обезателно ще измислите нещо. Когато измислите, ме уведомете. Само недейте да идвате лично в участъка при мен. Твърде е възможно някой и от моите хора също… — той въздъхна тежко и не завърши изречението. — Ще общуваме с бележки. Ако се наложи да се срещаме — нека да е на потайно място, без свидетели. Например в хотела или в парка. Става ли?
Американското „Is it a deal?“ гарнирано с протегната ръка, изобщо не беше в стила на Асагава. Сигурно го е научил от Локстън, предположи титулярният съветник, докато фиксираше уговорката с ръкостискане.
Инспекторът се поклони ниско, обърна се и без повече приказки се изниза през вратата.