Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Ераст Петрович се надигна, раздвижи ласото. Още секунда и ще се почне.
Иваока ще повали единия, ще се вкопчи в другия. Дочули шума, Суга и Асагава ще извият ръцете на Гърбавия. На титулярния съветник му оставаше да хвърли ласото точно и да го затегне здраво. Не е кой знае колко трудно за трениран човек, а Ераст Петрович имаше нужната тренировка: доста се беше усъвършенствал през дългите месеци, прекарани в турски плен. Чиста работа.
Така и не разбра какво се случи — Иваока ли не бе достатъчно предпазлив, сацумецът ли се бе обърнал по случайност, но така или иначе не стана „чиста работа“.
Задният самурай, най-младият, се огледа, когато на комисаря му оставаха пет крачки да го стигне. Реакцията на момъка бе направо фантастична.
Преди още да се бе обърнал напълно, той изрева и светкавично измъкна острието от ножницата. Другите двама, сякаш задействани от пружина, отскочиха от стената и също оголиха мечове.
Над главата на Иваока изсвистя меч, удари се в подложеното ветрило и отскочи с трясък и искри. Комисарят леко изви китка, разтвори по-широко странното си оръжие и направи плавен жест във въздуха, все едно на шега, но стоманеният ръб драсна гърлото на сацумеца. Бликна кръв и с първия противник бе свършено. Той се строполи на земята, хванал шията си с ръце, и скоро утихна завинаги.
Вторият връхлетя Иваока като вихър, но старият вълк избягна удара. С измамна небрежност той плесна китката на врага с ветрилото и мечът изхвърча от съсечената ръка. Самураят се наведе и хвана катаната с лявата ръка, но комисарят нанесе втори удар и сацумецът се затъркаля с разцепен череп.
Всичко това бе отнело около три секунди, Фандорин все не успяваше да хвърли ласото. Той стоеше и описваше свистящи кръгове с въжето над главата си, но сухоръкият се движеше с такава скорост, че не го оставяше да избере сгоден момент за хвърляне.
Стоманените остриета се сблъскаха и страховитите противници отскочиха един от друг, закръжиха, дебнейки момент за нов скок.
Ераст Петрович се възползва, че сухоръкият забави движенията си, и хвърли примката. Тя разсече въздуха, но сацумецът скочи напред. Отби удара на ветрилото, завъртя се на място, приклекна и съсече краката на Иваока.
Случи се нещо ужасно: стъпалата на комисаря останаха да стоят на земята, но отсечените му прасци се плъзнаха и се забиха в земята. Старото ченге се олюля, но още преди да падне, острието го разсече надве — от дясното рамо до лявото бедро. Тялото се изсипа на земята на безформена купчина.
Горд с победата си, сухоръкият застина на място само за секунда, но тя стигна на Фандорин да хвърли ласото пак, тоя път безпогрешно точно. Широката примка обгърна плещите на самурая. Ераст Петрович я остави да плъзне към лактите и я затегна, дръпна въжето толкова силно, че сацумецът се завъртя около собствената си ос. Няколко мига стигнаха да овърже пленника и да го повали на земята. Той се гърчеше, свирепо озъбен, дори се опитваше да захапе въжетата, но не можа нищо да направи.
Суга и Асагава домъкнаха Гърбавия, бяха завързали китките му за глезените, така че да не може нито да върви, нито да стои — щом го пуснаха, той падна на земята. От устата му стърчеше дървена запушалка с въженца, вързани на тила.
Вицеинтендантът застана над разсечения комисар, въздъхна тежко, но други прояви на скръб не последваха. Когато се обърна към Фандорин, генералът вече се усмихваше.
— Чак забравих да подам сигнала — весело показа той една свирка. — Както и да е, справихме се без чужда помощ. Заловихме живи двамата главни негодници. Това е нечуван късмет.
Той се спря пред сухоръкия, който вече не се търкаляше по земята — лежеше неподвижен, блед, със затворени очи. Суга изрече нещо рязко, презрително изрита лежащия човек, после го хвана за врата, дръпна силно и го изправи на крака.
Самураят отвори очи. Никога дотогава Фандорин не беше виждал в човешки поглед такъв животински бяс.
— Чудесен похват — рече Суга, докато опипваше примката на ласото. — Ще трябва да го използваме. Сега вече разбирам как турците са успели да ви заловят.
Титулярният съветник премълча, не му се искаше да разочарова японеца. Всъщност той бе хванат в плен заедно с отряда сръбски доброволци, които бяха откъснати от своите и останаха без патрони. Явно според самурайските разбирания им се полагаше да се обесят на собствените си колани.
— А това за какво е? — попита Ераст Петрович, сочейки запушалката в устата на Гърбавия.
— За да не вземе да…
Суга не успя да довърши. Сухоръкият изръмжа дрезгаво, срита генерала с коляно, затича се и е всичка сила заби главата си в ъгъла на храма. Чу се отвратително хрущене и пленникът рухна по очи. Под него бързо се разтече алено петно.