Диамантената колесница

Токио учудващо заприлича на Ераст Петрович на родната му Москва. Естествено, архитектурата беше съвсем различна, но редуването на съборетини и дворци, на тесни улички и незастроени площадки беше напълно московско, а модерната улица „Гиндза“ с приличните тухлени къщички приличаше като две капки вода на надутата „Тверская“, която се мъчи да се престори на „Невски проспект“.

Титулярният съветник предимно зяпаше през прозореца чудноватата смесица от японски и западни дрехи, прически, каляски. Доронин пък се бе вторачил уморено в тапицираната стена на возилото и унило нареждаше:

— Гибел за Русия са нейните управници. Как да направим така, че да управляват ония, които имат талант и призвание, а не само тия с амбициите и връзките? А другата ни беда, Фандорин, е, че майка Русия се е обърнала с лице на Запад, а към Изтока е гърбом. При това забиваме нос в задника на Запада, защото Запада изобщо не го е грижа за нас. А на Изтока подлагаме незащитения си дирник и рано или късно острите японски зъби ще ни захапят да се забият в жалката ни трътка.

— Тогава какво да правим? — попита Фандорин, който изпращаше с поглед двуетажен омнибус, теглен от четири ниски коня. — Да се обърнем от Запада към Изтока? Едва ли е възможно.

— Нашият орел затова е двуглав, за да гледа едната му глава към Запад, а другата към Изток. Трябва и столиците да са ни две. При това втората да не е в Москва, ами във Владивосток. Тогава ще видим англичаните или ние ще властваме в Тихия океан.

— Чел съм, че Владивосток е абсолютна д-дупка, обикновено село!

— И какво от това? Петербург не е бил дори село, когато Петър е посочил и е рекъл: „Реши да просечем широк прозорец към Европа Бог.“79 При това и названието на града е подходящо: Владей възток.

Разговорът пое толкова сериозна насока, че Фандорин престана да зяпа през прозореца и се обърна към консула.

— Всеволод Виталиевич, а защо трябва да завладяваш чужди земи, щом не можеш своите си да т-туриш в ред?

Доронин се усмихна:

— Прав сте, хиляди пъти сте прав. Никое завоевание няма да е достатъчно здраво, ако се клати собственият ти дом. Само че това не се отнася само до Русия. Къщурката на нейно величество кралица Виктория също е на глинени крака. Нито на нас, нито на британците ще принадлежи Земята. Защото я завладяваме неправилно, със сила. А силата, Фандорин, е най-слабият и нетраен инструмент. Победеният, разбира се, ще й се покори, но само ще дебне момента да се освободи. Всички европейски завоевания в Африка и Азия са ден до пладне. След петдесет, най-много сто години няма да има колонии. Пък и японският тигър няма да постигне нищо, не се учи от правилните учители.

— А от кого трябва да се учат?

— От китайците. Не от императрица Цъ Си, разбира се, а от китайската умереност и твърдост. Жителите на Поднебесната империя няма да се мръднат, докато не турят в ред къщата си, а това е дълго занимание, за около двеста години. Но след това, като им отеснее Китай, те ще покажат на света какво представлява истинското завоюване. Те няма да размахват оръжия и да разпращат по света експедиционни корпуси — о, не! Те ще покажат на другите страни, че да се живее по китайския начин е по-добре и по-разумно. И тогава другите народи сами ще поискат да живеят по китайски. И постепенно всички ще станат китайци, дори това да изисква няколко поколения.