Диамантената колесница

По идея съвещанието се председателстваше от самия посланик, действителния статски съветник барон Кирил Василиевич Корф, в действителност обаче негово превъзходителство почти не отваряше уста, пазеше многозначително мълчание и само кимаше многозначително, когато думата вземаше седящият от дясната му страна Бухарцев. Отляво на пълномощния представител на Руската империя бяха седнали още двама дипломатически сътрудници, първият секретар и някакъв млад аташе, но те не вземаха участие в разговора, а при представянето толкова тихо прошушнаха имената си, че Ераст Петрович дори не ги чу.

Консулът и вицеконсулът бяха настанени на отсрещната страна на дългата маса, което създаваше впечатление ако не за пряка конфронтация, то поне за известно противопоставяне на токийци и йокохамци.

Отначало обсъдиха подробностите на покушението: нападателите са разполагали с револвери, но са стреляли само във въздуха, за сплашване; злочестият Окубо се е защитавал срещу мечовете с голи ръце, затова целите му ръце са насечени, смъртоносният удар разцепил мъдрата глава на министъра надве; от мястото на убийството заговорниците директно са отишли в полицията да се предадат и са връчили писмена декларация, която обявявала диктатора за узурпатор и враг на нацията; и шестимата били бивши сацумски самураи, земляци на убития.

Фандорин попита слисан:

— Предали са се? Не са се опитали да се самоубият?

— Вече няма нужда — поясни консулът. — Те са свършили своята работа. Сега ще ги съдят, те ще се защитават с красиви речи, публиката ще ги гледа като герои. За тях ще се пишат пиеси, ще се рисуват гравюри. Накрая, естествено, ще им отрежат главите, но те вече ще са си осигурили почетно място в историята на Япония.

Пристъпиха към най-важното — обсъждане на политическата ситуация и прогноза за предстоящите промени. Консулът и морският агент спореха, останалите ги слушаха.

— Сега Япония неизбежно ще се превърне от съюзник в наш съперник, а с годините и в заклет враг — мрачно пророкуваше Всеволод Виталиевич. — Уви, такива са законите на политическата физика. При Окубо, който бе привърженик на твърдия контрол над всички сфери на обществения живот, Япония се развиваше по нашия, руския път: здрава вертикала на властта, държавно управление на основните промишлени отрасли, никакви игри на демокрация. Сега вече идва времето на проанглийската партия. Страната ще свърне по британския път — ще има парламент и политически партии, ще се появи едър частен капитал. Какво представлява британският модел за развитие, господа? Това е екстензия, насоченост навън, газообразност, тоест стремеж да се изпълни цялото заобикалящо пространство, а такова има предостатъчно — слабата Корея, безпомощният Китай. Е, там вече ще се сблъскаме с японския тигър.

Капитан-лейтенант Бухарцев обаче изобщо не се впечатли от перспективата, обрисувана от йокохамския консул.

— За какъв тигър говорите, господине? Не ни разсмивайте. Това не е никакъв тигър, ами котка, и то проскубана. Годишният бюджет на Япония е едва една десета от руския. За военните сили да не говорим! Мирновременната армия на микадо е трийсет и пет хиляди души. А негово царско величество разполага с почти цял милион. Пък и какви войници са японците? Не стигат и до рамото на нашите юнаци. Ами флотата? Бях по служба на един броненосец, закупен неотдавна в Англия. Да се смееш ли, да плачеш ли? Някакви лилипути, лазещи по Гъливер. Как възнамеряват да се справят с обръщателния механизъм на дванайсетинчовите оръдия? Като подскачат и увисват по четирима души на колелото ли? Каква Корея, какъв Китай, за Бога, Всеволод Виталиевич! Японците трябва да мятат шапки, ако се оправят с остров Хокайдо77!