Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Аз пък си мисля, че американците ще завладеят света — каза Ераст Петрович. — И това ще се случи най-късно до сто години. Къде е силата на американците? Те приемат всекиго. Който п-пожелае, става американец, дори ако преди това е бил ирландец, евреин или руснак. Ще има Съединени щати на Земята, ще видите.
— Едва ли. Американците действително се държат по-умно от европейските монархии, но им липсва търпение. Техният корен също е западен, а на Запад хората отдават прекалено голямо значение на времето. Но всъщност не съществува никакво време, никакво „утре“, има само едно вечно „сега“. Обединението на света е бавен процес, обаче всъщност закъде бързаме? Няма да има никакви Съединени щати на Земята, а ще пребъде само Поднебесната империя и тогава ще настъпи всеобщата хармония. Слава Богу, ние е вас няма да станем свидетели на тоя земен рай.
Разговорът за бъдещето на човечеството приключи с тоя меланхоличен извод, каретата бе спряла пред гарата.
На сутринта вицеконсулът Фандорин се зае с рутинната работа: да състави регистъра на руските плавателни съдове, които се очакваше да пристигнат в порт Йокохама през юни-юли 1878 година.
Ераст Петрович надраска доста грозно заглавието на скучния документ (госпожица Благолепова така и така ще го препечата), но оттам нататък не потръгна. От прозореца на кабинета, разположен на втория етаж, се откриваше хубава гледка към градината на консулството, към оживения „Банд“, към рейда. Настроението на титулярния съветник бе кисело, мислите му витаеха Бог знае къде. Фандорин опря глава на ръката си и се зазяпа минувачите, в каретите по крайбрежния булевард.
И какво да види!
Покрай портата в посока към Блъф мина лакираната каляска на Алджърнън Булкокс. На кожената седалка като две гълъбчета се бяха настанили коварният враг на Русия и неговата съжителка, при това О-Юми беше хванала англичанина под ръка и шепнеше нещо на ухото му — достопочтеният мазно се усмихваше.
Тая безнравствена кокотка дори не погледна към руското консулство.
Въпреки разстоянието острият поглед на Ераст Петрович съгледа как трепка кичур зад ухото й, пък и вятърът лъхна с аромата на цъфнали ириси от градината…
Моливът изпращя и се счупи в силната му ръка.
Какво ли му шепне, на какво ли се смеят? Или на кого? Може би на него?
Животът е жесток, безсмислен и всъщност безкрайно унизителен — мислеше си мрачно Ераст Петрович, гледайки листа с несъставения регистър. Всичката му хубост, всички наслади и съблазни съществуват единствено за да накарат човек да се разнежи, да се търкулне по гръб и доверчиво да размаха четирите си лапи във въздуха, подлагайки на живота незащитения си търбух. И тогава вече той няма да пропусне да те халоса така, че да хукнеш надалеч с квичене и с подвита опашка.
Какъв е изводът тогава?
Ами изводът е следният: не се разнежвай, бъди винаги нащрек и въоръжен. Видиш ли пръста на съдбата да те мами, отхапи го, по дяволите, а най-добре ще е, ако успееш да отнесеш и ръката.
С усилие на волята вицеконсулът си наложи да се съсредоточи върху тонажите, маршрутите, имената на капитаните. Празните графи една по една се запълваха. До стената гръмко тиктакаше Биг Бен.
А в шест следобед, след края на присъствения ден, уморен и мрачен Фандорин слезе в жилището си, за да изяде приготвената от Маса вечеря.
Нищо не бе се случвало, рече си Ераст Петрович, докато дъвчеше с отвращение твърдия, лепнещ по зъбите му ориз. Нито натегнатото ласо в ръката му, нито жаркото пулсиране на кръвта, нито ароматът на ирисите. Особено пък ароматът на ирисите. Всичко това е химера и бълнуване, няма нищо общо с истинския живот. Съществува ясната, проста и необходима работа. Съществуват закуската, обядът и вечерята. Съществуват изгревът и залезът. Правила, рутина, регламент — и никакъв хаос. Хаосът изчезна, той повече няма да се върне. И слава Богу.
В тоя миг зад гърба на титулярния съветник скръцна вратата и се чу деликатно покашляне. Още преди да се обърне, без дори да знае кой е, само по интуиция Фандорин отгатна: това е отново той, хаосът, завърнал се е.
Хаосът бе придобил облика на инспектор Асагава. Застанал на прага на трапезарията, той държеше шапката си в ръка, лицето му бе вцепенено и изпълнено е решимост.