Пътят на кралете (том II)

— Как може да се случи нещо такова? — изрече намръщено Адолин.

— Старата Магия — внимателно поясни Ренарин от стола си.

Далинар кимна.

— Какво? — натъртено произнесе Адолин. — Старата Магия е мит.

— За съжаление, не е — отвърна Далинар и отпи още веднъж от хладното вино. — Това е факт.

— Татко — каза Ренарин. — За да си се сблъскал със Старата Магия, ти трябва да си пътувал до Запада и да си я търсил, нали?

— Да — отговори засрамено Далинар. Празното място в спомените му, там, където някога бе съществувала жена му, никога не е било по-явно от този момент. Опитваше да не му обръща внимание и с основание. Тя бе изчезнала напълно и понякога му бе трудно да си спомни, че е бил женен.

— Тези видения не съответстват на онова, което съм разбрал за Нощната пазителка — каза Ренарин. — Повечето я смятат за някакъв силен дух. Щом си я потърсил и тя ти е дала наградата и проклятието си, се смята, че те оставя на мира. Кога си я търсил?

— Преди много години — отговори Далинар.

— Тогава това вероятно не се дължи на влиянието й — продължи Ренарин.

— Съгласен съм — отвърна му Далинар.

— Но какво си поискал? — начумери се Адолин.

— Проклятието и наградата са си мои, синко. Подробностите не са важни.

— Но…

— Съгласен съм с Ренарин — прекъсна го Далинар. — Вероятно не е Нощната пазителка.

— Добре, отлично. Но защо да го изтъкваш?

— Защото, Адолин — продължи Далинар на ръба на търпението си — аз не знам какво става с мен. Тези видения изглеждат твърде подробни, за да бъдат дело на ума ми. Но твоите аргументи ме накараха да се замисля. Може да греша. Или вие може да бъркате, и да става дума за Всемогъщия. А може и да е нещо съвсем различно. Не знаем и затова е опасно аз да оставам начело.

— Е, казаното от мен все още е в сила — упорито продължи Адолин. — Можем да контролираме това.

— Не, не можем — възрази Далинар. — Само защото досега е ставало единствено по време на бурите не означава, че не може да се случи в други напрегнати моменти. Ами ако някой епизод ме застигне на бойното поле?

Точно по същата причина не оставяха Ренарин да участва в битките.

— Ако стане — каза Адолин — ще се оправим с него. — Засега, можем да пренебрегнем…

Далинар махна с ръка.

— Да пренебрегнем? Аз не мога да пренебрегна нещо такова. Виденията, книгата, нещата, които чувствам — те променят всяка от чертите ми. Как мога да управлявам, ако не следвам съвестта си? Ако остана Върховен принц, ще умувам върху всяко свое решение. Или решавам да си вярвам, или се оттеглям. Не мога да понеса мисълта за нещо между двете.

В стаята се възцари тишина.

— Какво правим тогава? — попита Адолин.