Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Така беше научила за произхода на Льофлок-Пинел, изоставено дете, подхвърляно насам-натам от приемни семейства, за осиновяването му, изненадващия брак с малката Манжен-Дюпюи и възхода му във висшето общество. Знаеше защо Ван ден Брок бе напуснал Анверс и бе дошъл да практикува във Франция, „лекарска грешка? - бих го определила по-скоро като съвършеното престъпление“ - се забавляваше тя, нашепвайки му в края на годишните събрания, на които заставаше лице в лице с трите си жертви. Ами разюзданият Мерсон с неговото либидо? Дето се мъкне по клубове за разврат и групов секс? Дето се гърчи в гнусни пози с всякакви! Щеше да е зле за него, ако се разчуеше... Вуйчото разполагаше със снимки. На Мерсон май не му дремеше, но нямаше да е толкова наперен, ако снимките стигнеха до бюрото на генералния му директор, суровия господин Лампал от фирмата за недвижими имоти „Лампал: домове на щастливите семейства“! Сбогом телета, крави, прасета5 и повишение! Единствено от нея зависеше многообещаващото бъдеще да помръкне.
Държеше ги в ръцете си. Един път годишно ги предупреждаваше. Това беше нейната звездна вечер. Седмици наред се подготвяше за нея. Този път Ван ден Брок за малко да издъхне. Тя държеше вкъщи пълното досие на лекарската му „грешка“. Засмя се при мисълта за евентуалното преразглеждане на делото. В присъствието на всички любовници, бивши и настоящи. Какви кирливи ризи можеше да извади на показ, за чудо и приказ! Притежаваше изумителна власт. Е, недостатъчна, за да си върне кооперацията и апартамента, но се забавляваше да ги обстрелва със спомени за времето, когато тя беше важна личност, наемателите й правеха мили очи, питаха я как е, що е. Днес й тряскаха вратата под носа. Беше се превърнала в никому ненужна стара мома.
Тя взе асансьора, държейки по-надалеч от себе си осмърдяната на риба кофа. Натисна бутона за партера. Младата нова обитателка с очите си на сърничка й беше подействала стимулиращо. Нейното досие беше празно. Книгата на сестра й? Разкрита тайна. Затова пък мъжът й... Там не е чиста работата. Светата вода ненапита не беше в течение на всичко. Или се преструваше, че не е. Но тя все щеше да изкопае нещичко по неин адрес. Това беше девизът на вуйчо й: всеки крие някаква тайна или дребна подлост и ако умело се възползваш, се сдобиваш със съюзник или с прислужник.
Прекоси двора и се насочи към помещението с кофите за боклук.
Отвори вратата. Лъхна я миризма на влажно и гнило, на плесенясали отпадъци. Тя закри устата си ръка, стиснала с два пръста носа си. Каква кочина! А портиерката бездейства! Прекалено е заета да пребоядисва портиерското жилище! Само че няма да го бъде, тя ще си поговори с домоуправителя. Тя си има начини.
Зарадва се за гумените ръкавици, които се бе сетила да сложи, и повдигна капака на първия контейнер, отдръпна се, за да не я удари смрадливата вълна право в носа. Колко гнусно! По времето на родителите ми никой нямаше да търпи подобна мръсотия. Още утре ще напиша писмо на домоуправителя с искане да уволни това момиче. Той вече знае наизуст процедурата, не е нужно да настоявам, дори няма да е нужно да споменавам името на мъжа, с когото живее на съпружески начала, понеже той е в затвора. Като си помисля само, че я е назначил, без да си направи труда да проучи близките й! Бащата на децата й е престъпник! Каква немарливост! Ще му тикна досието под носа.
Тя не чу как някой отвори вратата зад гърба й.
Наведена над сивия контейнер, ругаейки Ифижени, с разтворен халат, през който се виждаше розовата й нощница, тя усети как грубо бе дръпната, ударена жестоко в гърдите и как ударите продължаваха да валят неспирно.
Не успя да гъкне, да извика за помощ. Падна по лице върху контейнера. Дългото й тяло на съсухрена девственица се просна върху капака, блъсна се в съседния контейнер, завъртя се около себе си, преди да се свлече на пода, разпльоскано като парцал. През ума й мина мисълта, че още не бе изказала всичко, че имаше много хора със срамни тайни, които тя знаеше, много хора, които биха могли да я намразят, я тя толкова обичаше да я мразят, защото слабите никой не ги мрази, нали така, мразени са само силните.
Просната по гръб, забеляза обувките на ожесточения мъж, хубави обувки на богат човек, английска направа, със заоблени върхове, нови, с гладки подметки, те хвърляха белезникави отблясъци в тъмната нощ. Той се надвеси над нея и я ръгаше с ножа ритмично, тя можеше да преброи ударите, беше като танц, тя ги броеше, докато се силеха и се смесваха в ума й с кръвта в устата й, по пръстите, по ръцете й, кръвта беше опръскала всичко наоколо. Отмъщение? Дали пък не беше се досетила съвсем правилно: всички се бяха заплели в непосилни тайни?