Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Леш погълна текилата на един дъх, без да отделя поглед от господин Д.
Господин Д. поклати глава и започна да търси с поглед тоалетната. Когато той се беше опитал да погълне някаква храна, беше бълвал в продължение на цял час след това, а вече не изпълниха ли това упражнение достатъчно пъти за една вечер?
— Къде ми е второто? — изрепчи се Леш на бармана.
Господин Д. отново завъртя глава към него. Синът на Омега стоеше до бара, доволен и потупващ с пръсти по барплота. Второто питие пристигна. После и третото.
След като четвъртата чаша беше поръчана, погледът на Леш се плъзна наоколо, изпълнен с агресия.
— Каква беше тази история за яденето и пиенето?
Господин Д. не можеше да реши дали пред него стои готова да избухне бомба… или чудо. Нямаше лесър, способен да поеме храна или напитка след промяната. Черната кръв на Омега ги хранеше и не беше съвместима с нищо друго. Всичко, от което се нуждаеха, за да оцелеят, беше два часа почивка на ден.
— Предполагам, че вие сте различен — отговори господин Д. с почит в гласа.
— Дяволски си прав, че е така — промърмори синът и си поръча хамбургер.
Докато ядеше и пиеше, беше очевидно, че цветът на лицето му е започнал да се връща, а обърканото изражение беше заместено от самоувереност. Като го наблюдаваше как поглъща хамбургера, картофките и всичката тази текила, господин Д. не можа да не се зачуди дали синът ще избледнее като останалите лесъри. Общите правила очевидно не важаха за него.
— И каква беше тази тъпотия за секса? — попита синът, докато бършеше устата си с черна хартиена салфетка.
— Импотентни сме. Нали разбирате, не можем…
— Знам какво означава, професоре.
Синът закова поглед в една самотна блондинка в края на бара. Господин Д. никога не би имал куража да опита с такава жена, дори да можеше да го вдигне. При това достойно за «Плейбой» тяло и лице на кралица на красотата не би се пробвал, защото тя беше много над категорията му.
Не че изобщо би го забелязала.
Тя обаче забеляза сина и начинът, по който го наблюдаваше, накара господин Д. да погледне на новия си шеф с други очи. Нямаше спор, че Леш изглеждаше добре с късо подстриганата си руса коса, изсеченото лице и сивите си очи. А тялото му беше точно от типа, по който си падаха жените. Масивният и мускулест гръден кош оформяше обърнат триъгълник върху таза му, готов за всякакви упражнения.
На господин Д. му хрумна, че ако още бяха в училище, той би се гордял да го видят със сина. И вероятно би бил извън обкръжението му.
Но тук не бяха в училище и Леш имаше нужда от него. И го знаеше.
Момичето в другия край на бара се усмихна, взе черешката от синьото си питие и плъзна език по дръжката иМ. Не можеше да не си представиш как го прави с нечии топки и господин Д. погледна настрани. Ако още беше човек, щеше здравата да се е изчервил. Когато станеше дума за момичета, винаги се изчервяваше.
Синът стана от столчето си край бара.
— Без храна. Без секс. Как ли пък не. Чакай тук, загубеняко.
Синът се обърна и тръгна към жената.
Останал сам на бара пред празната чаша и изцапаната с кетчуп чиния, господин Д. реши, че се е справил добре. Искаше синът на Омега да отклони вниманието си от мислите за това, как беше изклал вампирските си родители… само дето бе очаквал, че ще стане след някой хубав въргал.
Вместо това синът си похапна добре и пи алкохол. А сега за финал си беше уредил и чукане, та да прогони спомена от паметта си.
Господин Д. поклати глава към бармана, когато беше попитан дали желае нещо. Жалко, че вече не можеше да пие. На времето си падаше по «Саутърн къмфорт». Не би му се отразил зле и един хамбургер. Наистина ги обичаше.
— Имаш ли нещо за мен, Сам?
Господин Д. се озърна. До него, опрян на бара, стоеше огромен тип с мръснишка усмивка и его колкото товара на самосвал. Беше облечен в черно кожено яке с невероятен орел, избродиран на гърба, и три номера по-големи от неговите джинси и ботуши. Около врата си носеше верижка с диаманти и имаше набиващ се на очи часовник.
Господин Д. не си падаше много по бижута, но му завидя за абитуриентския пръстен. Беше изработен от жълто злато за разлика от останалите бижута и имаше светлосин камък в средата.
На господин Д. му се щеше да се беше дипломирал в гимназията.
Барманът се приближи.
— Да, имам нещо. — Той кимна към групичката, раздразнила сина малко по-рано. — Обясних им кого да търсят.
— Хубаво. — Грамадният тип извади нещо от джоба си и двамата си стиснаха ръцете.