Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Загледа я как отива до вратата, спира и подхвърля нещо през рамо.
Той реши да приспособи плана си към възможността.
— Първо вода — повтори Рийс. — Ще умра от жажда.
— Чух, че под душа имало вода.
— Няма да се пъхна под душа с теб. Ще ме изкушиш, а организмът ми трябва да се рехидратира. А и мога да приготвя нещо набързо, докато се изкъпеш.
— Нещо като храна ли?
— Реших, че хлябът и сиренето няма да ти стигнат, особено след бурния секс. Ще забъркам една китайска манджа.
Доволното изражение на Броуди се замени с намръщена гримаса.
— Каза храна, а не зеленчуци.
— Ще ти хареса, не се безпокой.
Отпусната и щастлива след бурния секс, Рийс едва не излетя от стаята. Реши да нареже няколко филета от пилешките гърди, които бе замразила в марината, да ги задуши с чесън, лук, броколи, моркови и карфиол. Да ги сервира с ориз и джинджифилов сос.
Със сигурност щеше да му хареса. Щеше да е хубаво да има и кестени, но какво да се прави — налагаше се да се задоволи и с малкото.
Разтърка гърлото си и си помисли, че ще изпие три литра вода. И нищо чудно, след като се бяха нахвърлили един върху друг като животни. Великолепно.
Сигурно щеше да открие синини на най-неочаквани места по тялото си, но и Броуди не се бе измъкнал безнаказано. Мисълта я накара да спре и да затанцува. Нави ръкавите на ризата и влезе в кухнята.
Запали лампата, застана до хладилника и се нахвърли върху водата като камила в пустинята.
Леко почукване я накара да погледна към прозореца над мивката.
Видя силуета му. Рамене, покрити с черно палто, глава, покрита с оранжево кепе. Слънчеви очила, тъмни като нощта, скриваха лицето му.
Рийс ахна, отстъпи назад и се спъна. Шишето с вода излетя от ръката й, падна и се разплиска по плочките и босите й крака.
Искаше да изпищи, но гърлото й бе стегнато от шок и страх.
Силуетът изчезна. Тя остана вцепенена на мястото си, като се опитваше да си поеме дъх и да събере мислите си.
Внезапно видя как дръжката на вратата се раздвижи наляво-надясно.
Този път изпищя, втурна се към плота и грабна огромния готварски нож. Продължи да пищи и да стиска ножа, докато отстъпваше назад.
Вратата се отвори и тя побягна.
Броуди стоеше под душа, когато чу вратата на банята да се отваря с трясък. Дръпна лениво завесата и се вторачи в Рийс, която стискаше огромен нож, притиснала гръб към вратата.
— Какво, по дяволите… — започна той.
— Той е в къщата! В къщата е! През задната врата! В кухнята е!
Броуди бързо спря водата и грабна хавлия.
— Стой тук — нареди й.
— Той е в къщата.
Броуди уви кърпата около кръста си.
— Дай ми ножа, Рийс.
— Видях го.
— Добре. Дай ми ножа — повтори той, като се опита да го издърпа от ръцете й. — Стой зад мен — добави, променил решението си да я накара да се заключи в банята. — Първо ще отидем в спалнята, където има телефон. Когато се уверя, че наоколо е чисто, ще се заключиш вътре и ще се обадиш в полицията. Разбра ли?
— Да. Не отивай — стисна ръката му и се вторачи уплашено във вратата. — Не слизай долу. Не слизай долу.
— Тук ще бъдеш в безопасност.
— Ами ти… ти…
Броуди поклати глава и я бутна зад себе си. Стисна ножа и бързо отвори вратата. Не видя нищо. Чуваше само задъханото дишане на Рийс.
— Той спусна ли се след теб? — попита Броуди.
— Не. Не знам. Не. Беше там, а аз грабнах ножа и побягнах.
— Стой до мен.
Влезе в стаята, огледа се, затвори и заключи вратата. После претърси под леглото и в гардероба — единствените две места, където според него някой можеше да се скрие. Доволен, пусна ножа, за да си обуе джинсите.
— Обади се на ченгетата, Рийс.
— Моля те, не слизай долу. Той може да има пистолет. Може… Не ме оставяй тук.
Броуди се извърна към нея, опитвайки се да потисне желанието си да се втурне надолу.
— Не те оставям. Ще се върна след няколко минути.
Остави ножа на леглото и взе бейзболната си бухалка от гардероба.
— Заключи вратата след мен. И се обади на ченгетата. Не му се искаше да я оставя сама, особено когато беше толкова уплашена. Но човек трябваше да защитава собствеността си.
Вероятно мръсникът отдавна бе изчезнал, помисли си, докато проверяваше кабинета си. Но все пак трябваше да се увери, че в къщата няма никой.
Трябваше да се увери, че Рийс е в безопасност.
Влезе в банята. Онзи можеше да се е пъхнал там, когато влязоха в спалнята. Вдигна бухалката и бързо огледа помещението. Почувства се глупаво, въпреки че трепереше от нерви. Убеден, че вторият етаж е чист, той тръгна надолу по стълбите.