Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
6
Петнадесетина дни след 4 юли Вик закусваше с Трикси, когато погледът му падна върху следното съобщение в „Ню Йорк Таймс“:
Осем месеца след убийството на Малкълм Макрей загадката намира своя отговор
С пълна лъжичка грейпфрут в ръката, Вик се надвеси над съобщението. Полицията беше заловила някакъв продавач в галантериен магазин от щата Вашингтон, който направил признания и „нямало никакво съмнение“, че той е убиецът, макар все още да се проверявали фактите. Казваше се Хауард Олни, тридесет и една годишен, брат на Филис Олни, която навремето била в „интимни отношения“ с Макрей. Олни обвиняваше Макрей, че развалил неговия професионален тандем със сестра му. Братът и сестрата правели фокуси в един нощен бар. Преди година и половина Филис срещнала Макрей в Чикаго и прекъснала служебния си договор, за да замине с него в Ню Йорк. Олни останал без пукната пара, сестра му нищо не му пращала, макар че му била обещала (кой ли пък би могъл да изкопчи и един цент от Мал?), и накрая, твърдеше Олни, Макрей изоставил сестра му в бедствено положение. Близо година по-късно Олни се добрал до Ню Йорк на автостоп с единствената цел да отмъсти за себе си и сестра си, като убие Макрей. Заключението на психиатрите беше, че Олни показва признаци на маниакална депресия. Вероятно щяха да го имат предвид на съдебния процес.
— Татко! — успя най-сетне да привлече вниманието му Трикси. — Казвам, че днес съм решила да ти завърша колана.
Трябва да го беше казала най-малко три пъти.
— Чудесно. За плетения колан става дума, нали?
— Само един колан правя това лято — троснато отвърна Трикси, с което показа колко му е ядосана. После изтърси малко захар върху юфката си, разбърка я и се пресегна към шишето кетчуп. Сега беше в кетчупов период. Кетчуп се слагаше задължително на всичко, от бъркани яйца до оризов пудинг.
— Чакам го с нетърпение — рече Вик. — Надявам се, че си го направила достатъчно дълъг.
— Направо гигантски.
— Браво на теб.
Загледа се в загорелите й гладки раменца с кръстосани презрамки на джинсите, помисли да й каже да си вземе пуловера и отново се вторачи във вестника.
„Поради далечната връзка на убиеца с жертвата, както и поради факта, че няма оставени никакви улики, може да се заключи, че се касае едва ли не за «идеално престъпление». Изминаха месеци на търпеливо издирване на всички приятели и познати на убития, докато полицията успее да влезе в дирите на Олни…“
Независимо дали съобщението ще излезе тая вечер в „Ню Уеслиън“, или не, достатъчно много хора в Литъл Уесли получават сутрин „Таймс“. До довечера всички, които се интересуват от случая, ще знаят истината.
— Няма ли да си направим бекон с яйца? — предложи Трикси.
Тя обичаше да си взима по малко от неговия бекон. Съвсем не му беше сега до бекон с яйца. Но като видя локвата кетчуп в купичката й, си каза, че това дори и Трикси не може да го яде. Надигна се бавно, отиде в кухнята и механично запали газовия котлон. После сложи две парчета бекон в тигана. Доповръща му се.
— Татко! Имам още само пет минути! — викна заканително Трикси.
— Готово е, котенцето ми — обади се той.
— Ей, откога почна да ми викаш „котенце“?
Не й отговори. Трябваше веднага да каже на Мелинда, преди да го е научила от някой друг.
Едва беше сложил тигана пред Трикси, когато от улицата се разнесе глухото буботене на училищния автобус. С парче бекон в ръката, Трикси се засуети да търси ракетата си за федербал и големия червен шал, по който напоследък беше пощуряла и почти не сваляше от врата си. После хукна към вратата, напъха бекона в устата си и той чу хрускането на детските зъби.