Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Тръбите продължаваха настойчиво да свирят и Ерик забърза да види какво се е случило. Още преди да стигне до палатковия лагер, срещна Фостър, който му закрещя:
— Веднага смъквай конете! Това е сигнал за тревога!
Ерик препусна обратно към хълма, мина през малката долчинка и замаха с ръце към мъжете, охраняващи животните.
— Водете конете — по няколко, колкото може по-бързо! — Затича към най-далечния пост и поведе четири коня. Другите го изпревариха и когато приближи лагера, всички коне бяха доведени до централния плац.
Разтуриха лагера по-бързо, отколкото Ерик предполагаше, че е възможно. Калис даде заповеди за образуване на защитен периметър и една група започна да копае плитки окопи. Стрелци с лъкове наблюдаваха надолу към долината, за да видят дали някой не се насочва към тях.
Въпреки сигналите за тревога отдолу не се дочуваха шумове на започващо сражение. Вместо това до тях достигнаха бръмчащи звуци и на Ерик му трябваха няколко минути, за да разбере, че това са човешки гласове. Дочуваха се караници и проклятия и вятърът донасяше все по-силни шумове, но това все още не бяха звуци на бойни действия.
— Боби — каза накрая Калис, — вземи няколко мъже, слезте и вижте какво става.
— Биго, фон Даркмоор, Джедоу и Джером след мен — заповяда дьо Лунвил.
— Взе най-едрите мъже от отряда, за да се крие зад тях — засмя се Ру.
Дьо Лунвил се обърна мигновено, погледна Ру и каза:
— А ти, дребно човече — зъл пламък просветна в очите му, — ще стоиш откъм моя щит. Ако избухнат безредици, ще те набода на шипа му и ще те хвърля срещу първия, който ми се изпречи!
Ру вдигна очи към небето и подметна на Ерик:
— Това ще ме научи да си държа устата затворена.
— Съмнявам се — рече приятелят му.
Започнаха да слизат към лагера пеша, като се стараеха да не привличат вниманието. Мъжете в другите лагери се караха шумно.
— Не ме интересува дали това е обида. Казвам да тръгнем на юг и да вземем онова, което предлага жрецът-крал.
— Искаш да си пробиеш път с бой, така ли? — обади се друг глас.
Ерик не разбра смисъла на размените реплики, но дьо Лунвил заповяда:
— Следвайте ме.
Преминаха покрай няколко подобни лагера, повечето в готовност за потегляне. Един мъж подхвърли:
— Ако пробием на изток, нагоре по реката, и после пресечем хълмовете на юг, може би ще се отървем.
— Какво? Сега и оракул ли стана? — тросна се мъжът до него.
Дьо Лунвил ги заведе до палатката на посредниците, където видяха група ужасени мъже, застанали пред обичайните си работни места. Сержантът ги разбута и влезе.
Вътре имаше ниско дървено бюро, използувано от посредниците, и зад него бе седнал едър мъж в красива, добре поддържана броня, очевидно често използувана. Краката му бяха проснати върху полираното дърво, кал се стичаше по документите, затиснати от ботушите му. Не изглеждаше много по-различен от другите в лагера с изключение на това, че може би беше по-възрастен от Праджи и Вая — най-старите мъже в отряда на Калис. Но въпреки годините излъчваше силата на човек с голям опит. Той спокойно погледна дьо Лунвил и неговите спътници и кимна на един войник, който стоеше до него. И двамата носеха изумруденозелени превръзки на лявата ръка, но иначе нямаха никакви отличителни знаци.
— Е, добре, кой глупак нареди сигнал за бойна тревога? — попита дьо Лунвил.
— Нямам представа — каза старият воин. — Със сигурност не исках да предизвикам такова вълнение.
— Вие ли сте агентът на Изумрудената кралица?
— Аз съм генерал Гапи — каза мъжът. — Не съм ничий агент. Тук съм само за да ви съобщя какъв може да е вашият избор.
Ерик усети в него нещо, което бе виждал само у няколко души — принца на Крондор, херцог Джеймс и понякога, при особени случаи, Калис. Това беше увереният заповеден тон, очакването, че думите му ще бъдат изпълнени без обсъждане, и младежът реши, че титлата на този мъж не е наемническа суета. Този човек наистина командуваше армия.
— О, и какъв избор имаме? — попита дьо Лунвил, като сложи ръце на кръста си.
— Можете да служите на Изумрудената кралица или да умрете.
Със слаб жест дьо Лунвил даде знак на мъжете от отряда да се пръснат. Ерик застана отдясно и се изправи пред единствения войник в палатката, който бе застанал зад генерала.
— Обикновено ми плащат, за да се бия — каза дьо Лунвил. — Но вашият тон ме кара да мисля, че този път трябва да пренебрегна заплащането.