Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Все още никой не разбираше какво казваха думите. После мина един монах послушник, прочете написаното и се усмихна.
— Кой е Алфред? — попита.
— Той — посочи му с палец Джак. Алфред още повече се ядоса, но още не знаеше какво да направи, затова само се подпря на лопатата си и ги загледа глупаво.
Послушникът се засмя.
— Прасе, а? А за какво рови, за жълъди?
— Ами да! — отвърна Джак зарадван, че си има съюзник.
Алфред пусна лопатата и посегна към него.
Джак беше подготвен за него и изхвърча настрани като стрела от лък. Послушникът изпъна крак да го спъне — сигурно за да е справедлив и за двете страни в лошотията си — но Джак ловко го прескочи. Затича към доскорошния канцел, като заобикаляше купчините нападала зидария и покривни греди. Чуваше тежките стъпки и задъханото пръхтене на Алфред точно зад себе си, и страхът му придаде още повече бързина.
След миг осъзна, че е затичал в грешна посока. Никакъв изход нямаше от този край на катедралата. Беше сбъркал и сърцето му падна в петите като разбра, че ще пострада.
Горната половина на източния край беше пропаднала навътре и камъните се бяха струпали до онова, което бе останало от стената. След като нямаше накъде да продължи, Джак се закатери по купчината с Алфред по петите му. Стигна до върха и видя пред себе си стръмен пропад от около петнайсет стъпки. Залитна уплашен на самия ръб. Беше твърде високо, за да скочи, без да се нарани. Алфред го сграбчи за глезена. За миг остана с едното стъпало на стената, а другото във въздуха и замаха с ръце в усилие да се закрепи. Алфред го задържа за глезена, докато Джак усети, че пропада неумолимо на лошата страна. Алфред задържа още малко и пусна, а Джак полетя във въздуха, без да може да се изправи и чу писъка си. Падна на левия си хълбок. Ударът беше ужасен. За зла беда, удари лицето си в камък.
Всичко потъмня изведнъж.
Когато отвори очи, Алфред стоеше до него — беше успял да слезе някак от стената — а до него стоеше един от по-старите монаси. Джак го позна: беше Ремигий, помощник-приорът. Ремигий улови погледа му и рече:
— Хайде ставай, момче.
Джак не беше сигурен дали ще може. Не можеше да раздвижи лявата си ръка. Левият хълбок и лицето му бяха изтръпнали. Надигна се до седешком. Беше си помислил, че ще умре и се изненада, че изобщо може да се движи. Избута се нагоре с дясната ръка и с много болка се вдигна на крака, като отпусна повечето си тежест на десния крак. Щом изтръпването отмина, започна да го боли.
Ремигий го хвана за лявата ръка и Джак изрева от болка. Старият монах не му обърна внимание и спипа Алфред за ухото. Сигурно щеше да наложи някакво тежко наказание и на двамата, помисли си Джак, но толкова го болеше, че му бе все едно.
Ремигий заговори на Алфред:
— Е, момко, защо се опита да убиеш брат си?
— Той не ми е брат — изломоти Алфред.
Изражението на Ремигий се промени.
— Не ти е брат ли? Нямате ли едни и същи майка и баща?
— Тя не ми е майка — рече Алфред. — Майка ми умря.
На лицето на Ремигий пробяга лукава усмивка.
— Кога умря майка ти?
— По Коледа.
— Миналата Коледа?
— Да.
Въпреки болката Джак усети, че Ремигий по някаква причина силно се заинтересува от това. Гласът на монаха потрепера от потиснатата възбуда:
— Значи баща ти едва наскоро е срещнал майката на това момче?
— Да.
— А откакто са… заедно, ходиха ли да се видят със свещеник, да освети връзката им?
— Ъъ… не знам. — Алфред не разбираше думите, които му говореха, усети Джак. Впрочем и той не ги разбираше.
— Добре, венчаха ли се? — попита нетърпеливо Ремигий.
— Не са.
— Разбирам. — Ремигий изглеждаше доволен от това, въпреки че според Джак трябваше да е ядосан. Монахът изглеждаше много доволен. Помълча умислено за миг, а после като че ли си спомни за двете момчета. — Добре. Ако искате да останете в манастира и да ядете хляба на монасите, не се бийте. Нищо, че не сте братя. Ние сме Божии хора и не трябва да виждаме кръвопролитие — това е една от причините, заради които живеем в усамотение от света.
С това малко слово Ремигий пусна и двамата, и си тръгна, а Джак най-после можеше да изтича до мама.
Беше отнело три седмици, не две, но Том бе направил криптата годна за употреба като импровизиран храм и днес новоизбраният епископ идваше, за да извърши в нея първата служба. Портиците бяха разчистени от отломките и Том беше поправил разрушените части. Това бяха прости постройки — само покрити пътеки — и работата беше лесна. Повечето останало от църквата бе купища руини, а някои от оцелелите стени имаше опасност да се срутят, затова беше разчистил пътека от църковния двор през някогашния южен трансепт до стъпалата на криптата.