Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Ще им служа - каза Андрол. - Ще се закълна на Великия властелин.
- Това е добре, Андрол. Но не можем да те пуснем, преди да си Обърнат. М’хаил няма да приеме просто една клетва. Всичко ще е наред. Казах им, че ще се Обърнеш бързо. Няма да се съпротивляваш, нали?
- Няма.
- Слава на Великия властелин. - Евин въздъхна облекчено.
„О, Евин. Никога не си бил особено умен.”
- Евин - каза тихо Андрол, - трябва да внимаваш с Аборс. Знаеш го, нали?
- Вече съм един от тях, Андрол. Не е нужно да се притеснявам от тях.
- Това е добре - прошепна Андрол. - Това, което чух да казва за теб, не би трябвало да значи нищо.
Евин се размърда неспокойно. Този поглед в очите му… беше страх. Покварата беше прочистена. Джонет, Имарин и другите нови Аша’ман нямаше изобщо да бъдат поразени от лудостта.
Проявяваше се различно в различните Аша’ман и на различни нива. Страхът обаче бе най-обичайната проява. Идваше на вълни. Беше поглъщал Евин при прочистването. Андрол беше виждал ашамани, които трябваше да усмирят, когато ги обсебеше покварата. Познаваше този поглед в очите на Евин. Макар да беше Обърнат, той все още носеше лудостта в себе си. Щеше да я носи вечно.
- Какво каза той? - попита Евин.
- Не му харесва, че си Обърнат - каза Андрол. - Мисли, че ще заемеш мястото му.
- О!
- Евин… Може би се кани да те убие. Внимавай.
Евин се изправи.
- Благодаря ти, Андрол.
Отдалечи се, като остави устата му незапушена.
„Това… не е възможно да подейства” - изпрати сънено Певара.
Не беше живяла достатъчно дълго сред Аша’ман. Не беше виждала какво може да направи лудостта и не знаеше как да я разпознае в очите им. Обикновено когато някой от тях полудееше, го хващаха и го затваряха, докато я превъзмогне. Ако това не подействаше, Таим слагаше нещо във виното им и не се събуждаха.
Ако не ги спираха, щяха да се отдадат на унищожение. Щяха да избият най-близките до тях, като най-напред ударят по тези, които би трябвало да обичат.
Андрол познаваше тази лудост. Знаеше, че е в него самия. „Това е грешка, Таим - помисли той. - Използваш собствените ни приятели срещу нас, но ние ги познаваме по-добре от теб.”
Евин удари Аборс с взрив на Единствената сила и щитът на Андрол падна.
Андрол прегърна Извора. Не беше много силен, но имаше достатъчно мощ, за да прогори няколко въжета. Надигна се и огледа помещението.
Беше по-голямо, отколкото бе предполагал, колкото малка тронна зала. В отсрещния край се издигаше широк кръгъл подиум, на който имаше двоен кръг от мърдраали и жени. Андрол потръпна, като видя Сенчестите. Светлина, безокият им поглед беше ужасен.
Изтощените мъже на Таим стояха до отсрещната стена - ашаманите, които не бяха успели да Обърнат Логаин. Той самият седеше на подиума, отпуснат и вързан на стол в центъра на двойния кръг. Като на трон. Главата му бе отпусната, очите - затворени. Като че ли шепнеше нещо.
Таим се беше обърнал побеснял към Евин, който се биеше с Мишраил до димящия труп на Аборс. Евин и Мишраил държаха Единствената сила и се бореха на пода, Евин стискаше нож.
Андрол се затътри към Имарин и едва не падна. Светлина! Беше слаб, но успя да прогори връзките на Имарин, след това на Певара. Тя тръсна глава, мъчейки се да я прочисти. Имарин кимна благодарно.
- Можеш ли да запредеш? - прошепна Андрол. Вниманието на Таим бе отвлечено от биещия се Евин.
Имарин поклати глава.
- Питието, което ни дадоха…
Андрол се вкопчи в Единствената сила. Сенките около него започнаха да се удължават.
„Не! Не, не сега!”
Портал. Трябваше му портал! Засмука в себе си Единствената сила и оформи сплита за Пътуване. И за пореден път удари в някаква преграда… като стена, която му пречеше да отвори портала. Отчаян, Андрол се опита да отвори друг, до по-близка цел. Може би разстоянието имаше значение. Можеше ли да направи портал до склада на Канлер над тях?
Бореше се срещу тази стена с всичко, което имаше. Напрягаше се, все по-близо… още малко и щеше да… Чувстваше, че става нещо.
- Моля те - прошепна Андрол. - Моля те, отвори се. Трябва да се махнем оттук…
Евин падна, поразен от сплита на Таим.
- Какво беше това? - изрева Таим.
- Не знам - отвърна му Мишраил. - Евин ни нападна! Говореше с пажчето и…
Двамата се обърнаха рязко към Андрол. Той спря да се бори и в отчаянието си запокити към Таим сплит на огън.