Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
„Вашият кодекс беше кодекс на живота — каза гласът на един човек, който не можеше да забрави. — Тогава какъв е техният?“
Защо светът го беше приел? Как жертвите бяха стигнали до там да приемат кодекс, който ги обявяваше за виновни заради самия факт на съществуването? Сетне силата на вътрешния удар се превърна в пълната скованост на тялото му, докато седеше, изправен пред внезапно видение: не беше ли го направил и той? Не беше ли дал одобрението си за кодекса на самоунищожението? Дагни, мислеше си, и дълбочината на чувствата им един към друг… изнудването, за което порочните бяха неуязвими… не беше ли и той го наричал порок? Не беше ли той първият, който хвърли върху нея всички обиди, които отрепката пред него сега заплашваше да хвърли публично? Не беше ли приел като вина най-висшето щастие, което изобщо беше изпитвал някога?
„Вие, който не бихте допуснали и един процент примеси в метална сплав — продължаваше да говори незабравимият глас — какво допуснахте в моралния си кодекс?“
— Е, господин Риърдън? — беше гласът на доктор Ферис. — Сега разбирате ли ме? Ще получим ли метала или трябва да изложим публично спалнята на госпожица Тагарт?
Той не виждаше доктор Ферис. Виждаше с безпощадната яснота, която беше като прожектор, проникнал през всички загадки — виждаше деня, в който срещна Дагни за пръв път.
Беше няколко месеца, след като беше станала вицепрезидент на „Тагарт Трансконтинентал“. От известно време той слушаше със скепсис слуховете, че железопътната компания се управлява от сестрата на Джим Тагарт. Онова лято, когато все повече се дразнеше на закъсненията на „Тагарт“ и на противоречията в поръчката за релси за нов участък, поръчка, която Тагарт непрекъснато даваше, променяше и оттегляше, някой му каза, че ако иска да получи някакъв смислен отговор или действие от „Тагарт Трансконтинентал“, е по-добре да говори със сестрата на Джим. Той се обади в офиса й, за да си уреди среща, и настоя тя да се проведе същия следобед. Секретарката й му каза, че госпожица Тагарт по това време ще бъде на строежа на новата отсечка, на гара Милфорд между Ню Йорк и Филаделфия, но ще се радва да го види там, ако той иска. Той отиде сърдит на срещата — не харесваше бизнес дамите, които беше срещал, и смяташе, че железниците не са бизнес, с който да си играе жена; очакваше разглезена наследница, която използва името и пола си като заместител за способности, някоя префърцунена женска с оскубани вежди, като жените-управители на магазини.
Слезе от последния вагон на дълъг влак, далече зад перона на гара Милфорд. Около него цареше безпорядък от странични коловози, товарни вагони, кранове и парни екскаватори, които се спускаха от основната линия надолу по склона на една клисура, където хората терасираха леглото на новата отсечка. Той тръгна между коловозите към сградата на гарата. После спря.
Видя едно момиче да стои върху куп машинария на една товарна платформа. Гледаше към клисурата, с вдигната глава, докато кичури от косата й се развяваха в безпорядък на вятъра. Едноцветният й сив костюм беше като тънко метално покритие върху финото тяло на фона на обляната в слънце местност и на небето. Позата й издаваше лекотата и неосъзнатата точност на дръзка, чиста самоувереност. Наблюдаваше работата с внимателен и целенасочен поглед, поглед на компетентност, която се наслаждава на собственото си функциониране. Изглеждаше така, сякаш това беше нейното място, нейният момент и нейният свят, сякаш радостта е естественото й състояние, а лицето й беше живото въплъщение на активна, жива интелигентност, лице на младо момиче с устни на жена. Сякаш осъзнаваше тялото си единствено като гъвкав инструмент, готов да служи на целите й по всякакъв начин.