Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Мълчание цареше и в собствения му дом. Лилиан беше заминала на почивка във Флорида в средата на април, тази необяснима прищявка го беше учудила — за пръв път заминаваше сама, откакто бяха женени. Филип го избягваше с паникьосано изражение. Майка му го гледаше с неразбиращ упрек — не казваше нищо, но продължаваше да избухва в сълзи в негово присъствие, а поведението й предполагаше, че сълзите й са най-важното нещо, на което трябва да се обърне внимание, каквато и да беше наближаващата катастрофа, която тя усещаше.
На сутринта на петнайсети май той седеше зад бюрото в кабинета си, високо над завода, и наблюдаваше цветовете на дима, който се издигаше към ясното, синьо небе. Там имаше облаци прозрачен пушек, като вълни от топлина, видими единствено заради трептящите зад тях сгради; имаше ивици червен пушек, лениви стълбове в жълто, и леки, плуващи спирали в синьо, както и дебелите, гъсти, бързо издигащи се серпантини, които изглеждаха като усукани ивици сатен със седефени и розови краища заради лятното слънце.
Звънецът на бюрото му иззвъня и гласът на госпожица Айвс каза:
— Дошъл е доктор Ферис, без предварително уговорена среща, господин Риърдън.
Независимо от строгата си официалност, гласът изразяваше въпроса: да го изхвърля ли? По лицето на Риърдън премина учудване, едва отличимо от безразличието: не беше очаквал точно този емисар. Отговори спокойно:
— Нека влезе.
Доктор Ферис не се усмихваше, докато вървеше към бюрото на Риърдън — изражението му по-скоро предполагаше, че Риърдън е напълно наясно, че има всички причини да се усмихва, така че може и да се въздържи от очевидното. Седна, без да чака покана, носеше куфарче, което сложи на коленете си. Държеше се така, сякаш думите са излишни, тъй като появата му в този кабинет изясняваше всичко. Риърдън седеше и го гледаше с търпеливо мълчание.
— Тъй като крайният срок за подписване на националния протокол за дарение изтича днес в полунощ — каза доктор Ферис с тон на търговец, който предлага специална отстъпка на клиент, — дойдох, за да получа подписа ви, господин Риърдън.
Той спря за момент с изражение, което подсказваше, че правилото сега предполага отговор.
— Продължете — каза Риърдън. — Слушам ви.
— Да, предполагам, че трябва да обясня — каза доктор Ферис, — че бихме желали да получим подписа ви рано през деня, за да разгласим факта в националните новинарски емисии. Въпреки че програмата за дарения премина доста гладко, все още има неколцина твърдоглави индивидуалисти, които не са подписали — дребни риби всъщност, чиито патенти не са жизненоважни, но не можем да ги оставим незамесени в това, просто въпрос на принципи, разбирате. Смятаме, че чакат да ви последват. Вие сте популярен водач и имате много последователи, господин Риърдън, много повече, отколкото подозирате — или знаете как да използвате. Заради това вестта, че сте подписали, ще унищожи и последните надежди за съпротива и до полунощ ще получим и последните подписи, като така ще завършим програмата в срок.
Риърдън знаеше, че от всички възможни речи тази беше последната, която доктор Ферис би произнесъл, ако в съзнанието му беше останала и капка съмнение за неговото отстъпление.
— Продължете — безизразно каза Риърдън. — Не сте свършили.
— Знаете, доказахте го и на процеса си, колко е важно и защо е толкова важно да получим цялата тази собственост с доброволното съгласие на жертвите — доктор Ферис отвори куфарчето си.
Това е протоколът за дарение, господин Риърдън. Попълнили с те го и единственото, което трябва да направите, е да напишете името си в долния край.
Листът хартия, който сложи пред Риърдън, изглеждаше като малка диплома от колеж, с текст, отпечатан със старинен шрифт и детайли, добавени на машина. Документът гласеше, че той, Хенри Риърдън, предава с настоящото на нацията всички права върху металната сплав, известна като риърдънов метал, която от този момент нататък ще се произвежда от всички, които искат, и ще носи името „метал-чудо“, избрано от представителите ма народа.
Докато гледаше хартията, Риърдън се чудеше дали съзнателната подигравка с почтеността или ниската им оценка за интелекта на жертвите беше накарала създателите й да напечатат текста на фона на бледо изображение на Статуята на свободата. Очите му бавно се преместиха към лицето на доктор Ферис.