Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

Глава XVII

Мораториумът върху мозъците

— Къде беше през цялото това време? — попита Еди Уилърс работника в подземната столова и добави с усмивка, която беше едновременно молба, извинение и признание за отчаяние. — О, знам, че именно аз стоя далеч от това място от няколко седмици — усмивката изглеждаше като усилие на сакато дете, което се опитва пипнешком да направи движение, на което никога повече няма да е способно. — Идвах тук веднъж, преди около две седмици, но теб те нямаше. Уплаших се, че си се махнал… толкова много хора изчезват без предупреждение. Чувам, че стотици скитат из страната. Полицията ги арестува за това, че са напуснали работата си, наричат ги дезертьори, но са прекалено много, а в затвора нямат храна, така че на никого не му пука вече, независимо какво става. Чувам, че дезертьорите просто се мотаят и вършат по някоя нередовна работа, или дори по-лошо — кой може да предложи дори нередовна работа в наши дни?… Губим най-добрите си хора, тези, които са били в компанията двайсет години или повече. Защо трябваше да ги приковават към работните им места? Тези хора никога не са мислили да напускат, но сега го правят и при най-малкото неразбирателство, просто хвърлят инструментите и излизат, по всяко време на деня и нощта, изоставят ни притиснати до стената — хората, които скачаха от леглата си и тичаха, ако компанията имаше нужда от тях… Трябва да видиш какви отрепки наемаме, за да запълним свободните места. Някои от тях са добронамерени, но се боят и от сенките си. Другите са такъв боклук, за какъвто не съм и мислел, че съществува — получават работата и знаят, че не можем да ги изхвърлим, след като веднъж сме ги взели, така че дават да се разбере, че не възнамеряват да работят за заплатата си и никога не са възнамерявали. Те са от ония, на които им харесва — харесва им сегашното положение. Можеш ли да си представиш, че има човешки същества, на които им харесва? Е, има… Разбираш ли, не мисля, че наистина го вярвам — но всичко това, което ни се случва в момента. Вярно е, случва се, но не го вярвам. Продължавам да си мисля, че лудостта е състояние, в което човек не може да каже кое е реално. И все пак онова, което сега е реално, е лудост — и ако го приема за реално, ще трябва да си загубя ума, нали? Продължавам да работя и да си казвам, че това е „Тагарт Трансконтинентал“. Продължавам да я чакам да се върне, вратата да се отвори всеки момент и… Боже, не бива да казвам това!… Какво? Знаеше ли? Знаеше, че си е тръгнала?… Пазят го в тайна. Но мисля, че всички го знаят, само дето никой не трябва да го казва. Разправят на хората, че е в отпуск. Още е вписана като оперативен вицепрезидент. Мисля, че Джим и аз сме единствените, които знаят, че е напуснала завинаги. Джим е уплашен до смърт, че неговите приятели във Вашингтон ще си го изкарат на него, ако се разбере, че си е отишла. Предполага се, че това е унищожително за обществения морал, ако някоя видна личност напусне, а Джим не иска да знаят, че има дезертьор в собственото си семейство… Но това не е всичко. Джим се страхува, че акционерите, служителите и изобщо всички, с които работи, ще загубят и последното си доверие в „Тагарт Трансконтинентал“, ако научат, че е напуснала. Доверие! Човек би помислил, че това вече няма значение, тъй като никой от тях не може да направи каквото и да е по въпроса. И все пак Джим знае, че трябва да запазим някакво подобие на величието, което притежаваше някога „Тагарт Трансконтинентал“. И знае, че остатъка от него си отиде с нея… Не, не знаят къде е… Да, аз знам, но няма да им кажа. Аз съм единственият, който знае… О, да, опитаха се да разберат. Опитаха се да ме подведат по всякакъв начин, но няма смисъл. Няма да кажа на никого… Трябва да видиш дресирания тюлен, който сега заема нейното място, новият оперативен вицепрезидент. Естествено, че имаме такъв — така де, и имаме, и нямаме. Като всичко, което правят сега — хем го има, хем го няма, все тая. Името му е Клифтън Лоуси, от личния персонал на Джим, блестящ, прогресивен млад човек на четирийсет и седем, приятел на Джим. Уж само я замества, но седи в кабинета й и всички знаем, че той е новият оперативен вицепрезидент.